Еврозоната ще избегне рецесията през тази година, сочат обновените прогнози на повечето икономически анализатори, което отразява съществена промяна в нагласите през последните няколко седмици, пише Financial Times. Според проучванията на Consensus Economics през декември всички анализатори очакваха валутният съюз да влезе в рецесия през 2023 година.
Но сега прогнозите са дори за лек ръст - от 0,1%, благодарение на по-ниските енергийни цени, голямата правителствена подкрепа за бизнеса и домакинствата, както и по-ранно от очакваното отваряне на китайската икономика, което подкрепя търсенето. Много от бизнес лидерите и официалните лица на Световния икономически форум в Давос изглеждаха по-оптимистично, а Международният валутен фонд (МВФ) даде сигнал, че скоро ще направи преоценка на прогнозата си за глобалния растеж.
Анализаторите бяха категорични, че Европа ще бъде най-тежко засегнатата зона заради икономическите експозиции, свързани с войната в Украйна. Само преди седмици управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, заяви, че "половината ЕС ще бъде в рецесия" през 2023 година.
Икономистите от ING пък бяха категорични, че ще има "рецесия, каквато не сме виждали досега". Опасенията на всички анализатори идваха от негативния ефект от поскъпването на енергийните ресурси и инфлацията. Но се оказа, че и енергийната криза, и цените на основните продукти се стабилизират и то по-бързо от очакваното.
Ендрю Кенингъм, анализатор в Capital Economics, коментира, че настроенията са започнали да се променят още през октомври. Тогава се е видяло, че правителствената подкрепа за бизнеса е по-голяма от очакваното, особено за автомобилната индустрия.
В момента има по-малко от 30% вероятност за рецесия в еврозоната спрямо 90% през миналото лято, коментира Анна Титарева, икономист в UBS. Според нея облекчаването на работата на веригите за доставки, силният трудов пазар и спестяванията помагат на икономиката на валутния съюз да устои. ЕС успя успешно да се справи със задачата да напълни газохранилищата си, което значително намали страховете за газова криза през зимата.
Пълните газохранилища пък доведоха до съществен спад на цената на газа - до нивата отпреди руската инвазия в Украйна. Това също подобрява икономически перспективи.
JP Morgan прогнозира, че еврозоната ще запише слаб растеж от 0,5% през 2023 година, ако средната цена на газа се задържи на ниво около 76 ерво за мегаватчас. В предходните прогнози на анализаторите цената на газа беше около 155 евро за мегаватчас през тази година.
От началото на януари цената на природния газ на нидерландската борса TTF трайно падна под 70 долара за мегаватчас, като на 16 януари суровината се търгуваше за 55 евро за мегаватчас.
По време на форума в Давос финансовите институции бяха категорични, че отварянето на китайската икономика след коронавируса е повод за оптимизъм. Това ще подсили търговията съществено, особено в Германия, смята Свен Яри Щеен, икономист в Goldman Sachs.
Германският канцлер Олаф Шолц коментира, че не очаква най-голямата европесйка икономика, Германия, да влезе в рецесия през тази година. Гуверньорът на френската централна банка Вилроа дьо Гало също коментира, че Европа като цяло ще избегне рецесията и е много по-уверен в това спрямо преди три месеца.
Не всички споделят този оптимизъм - Силвия Ардня, икономист в Barclays, смята, че макар и спадът да е по-малък, икономиката на еврозоната няма да може да избегне свиване в две последователни тримесечия, каквато е техническата дефиниция на рецесията. Ендрю Кенингъм пък допълва, че риск носи по-агресивното повишение на лихвите от страна на Европесйката централна банка (ЕЦБ), което може да забави възстановяването.
Но дори и това да довете до "лека рецесия", след това възстановяването ще бъде по-бързо, смята икономистът от Capital Economics.
На срещата в Давос председателят на ЕЦБ Кристин Лагард сигнализира, че институцията ще повиши лихвата с по 50 б.п. през февруари и през март.
12:35 | 23.01.23 г.
