Броят на банкерите и професионалистите в сферата на инвестиции в ЕС, печелещи над 1 млн. евро, е достигнал рекорд през 2021 г., тъй като инвестиционното банкиране процъфтяваше, а Brexit тласна много служители към континента, пише Financial Times.
Редиците на най-добре платените банкери са нараснали с над 40% до 1957 през 2021 г., сочат публикувани в четвъртък данни от Европейския банков орган (ЕБО). Това е най-високото ниво, откакто регулаторът е започнал да събира данни през 2010 г.
Ръстът подчертава последиците от Brexit, след който високопоставени банкери трябваше да поемат от Лондон към финансови центрове в ЕС.
„Това повишение е свързано с цялостното добро представяне на институциите, особено в сферата на инвестиционното банкиране, търговията и продажбите, продължаващото преместване на служители от Великобритания в ЕС и общото повишаване на заплатите“, отбелязва ЕБО.
Италия, Франция и Испания са регистрирали най-голямо увеличение със 70%, но Германия остава страната членка на ЕС с най-голям брой банкови служители, печелещи над 1 млн. евро – близо 600.
Инвестиционните банкери са били най-голямата единична подгрупа, като почти 750 печелят нас 1 млн. евро. Най-високоплатеният банкер в ЕС според ЕБО живее в Испания и е получил между 14 млн. и 15 млн. евро през 2021 г.
Великобритания е притеснена отдавна, че несигурност след излизането от ЕС може да се отрази на ключови сектори като финансовите услуги.
През март 2021 г. Английската централна банка (АЦБ) настоя кредиторите да искат одобрение, преди да преместят работни места или операции от Обединеното кралство към ЕС след опасения, че европейските регулатори искат повече служители да се преместят на континента от необходимото за цели на финансовата стабилност след Brexit.
Правителството предприе стъпки и за повишаване на конкурентоспособността.
Бившият финансов министър Куаси Куартенг обяви планове да отмени тавана върху бонусите на банкерите при катастрофалния „минибюджет“ от миналата година, които бяха потвърдени от наследника му Джереми Хънт.
Хънт обяви широк пакет от реформи в Единбург през декември, включително смекчаване на правилата за защита, целящи да отделят по-рисковото инвестиционно банкиране от банкирането на дребно.
Хънт заяви, че много от над 30-те реформи са станали възможни само благодарение на придобитите „свободи“ от напускането на ЕС. Но по-рано през януари Хариет Балдуин, банкер от JPMorgan, която стана депутат и сега оглавява комисията по финанси, заяви, че правителството е „неискрено“ в определянето на тези промени като дивидент от Brexit.
Висши ръководители са скептични дали реформите от Единбург са достатъчно смели, за да осигурят втори „голям взрив“ за Ситито в Лондон. Има и притеснения, че ако не се стигне до сделка между Великобритания и ЕС за признаване на взаимните им правила, това ще навреди на конкурентоспособността на Лондон.
22:13 | 19.01.23 г.
