Доларът се движи не само от очакванията за лихвите на Фед

След стабилен марш към дългосрочен връх спрямо кошница от своите ключови търговски партньори през есента, сега американската валута бързо се понижава, пише за Financial Times Ребека Патерсън, бивш главен инвестиционен стратег на Bridgewater Associates.

Смекчените очаквания за допълнително повишаване на лихвените проценти в САЩ обясняват голяма част от това обръщане, но не цялото. Всъщност, за да разберем отстъплението на долара в последно време - и по-важното, накъде вероятно ще се насочи той - събитията извън САЩ имат не по-малко значение от това, което се случва в техните граници.

Всичко се връща до уникалното положение на долара на световните валутни пазари, което му позволява да поскъпва в две противоположни среди. Отчасти поради статута си на световна резервна валута, той се справя добре, когато светът не върви добре. При този сценарий инвеститорите търсят относителната ликвидност и безопасност на американските активи, особено държавните облигации. Това обикновено е така, дори когато подобни сътресения са с американски произход, какъвто беше случаят след кризата с тавана на дълга на САЩ през 2011 г.

В същото време обаче доларът се засилва и когато икономическият растеж на САЩ е стабилен - и по-конкретно повече от другите основни валути. Това често върви ръка за ръка с очаквания за сравнително по-привлекателна доходност и възвръщаемост на акциите в САЩ, което увеличава търсенето на долари.

Зелената валута се представя по-слабо когато САЩ се справят добре, но по-лошо от останалите големи икономики. Тази среда често означава, че лихвеният диференциал в полза на САЩ е по-малко вероятно да бъде доминиращият фактор, който дърпа капитала към Америка. При такива обстоятелства американските инвеститори често имат по-голяма увереност да поемат повече риск спрямо чуждестранните активи, особено ако перспективите за тези пазари се подобряват. Точно това се случва досега през 2023 г. – доларът бързо загуби позиции спрямо валутите на повечето полуразвити и развиващи се икономики.

И така, накъде оттук насетне? За да продължи да се обезценява доларът, не е достатъчно той да е скъп в исторически план и САЩ да имат дефицит по текущата сметка, който изисква финансиране. Най-вероятно ще трябва да видим и останалата част от света да продължи да публикува икономически данни и да прилага политики, които ще пренасочат капитал към тези пазари. Това е възможно, но далеч не е сигурно.

Пекин, например, очевидно удвоява подкрепата си за растежа, докато се бори с обществената цена на бързото излизане от политиката си за нулев Covid, като наскоро измести приоритета си от регулирането, свързано с технологиите, и намаляването на задлъжнялостта на имотния сектор.

По-силните потребителски разходи в Китай, подкрепени от потенциално подобрение в настроенията към пазара на имоти, биха облагодетелствали очакванията не само към засегнатите активи в страната. Те биха били от полза и за райони по света, които са чувствителни към китайския растеж, от ключови суровини до любими дестинации за китайските туристи. Без съмнение това е една от причините тайландският бат да е най-добре представящата се азиатска валута досега през 2023 г., отчасти предвид очакванията за поток от китайски туристи, готови да харчат.

Междувременно в Европа благоприятните метеорологични условия спомогнаха за по-силно от очакваното икономическо представяне в голяма част от региона.

Доларът вероятно ще спадне още повече, ако продължим да виждаме комбинация от подобряващи се икономически условия в останалия свят и намаляване на инфлацията в САЩ, което би позволило на Федералния резерв да забави темпото си на повишаване на лихвите. Това би насърчило инвеститорите да търсят по-атрактивни оценки и по-голяма диверсификация чрез повишена експозиция към неамерикански активи.

Освен че предполага продължаващо по-слабо представяне на американските акции в относително изражение, подобна тенденция би намалила натиска върху чуждите централни банки, които трябваше да се намесят и да повишат лихвените проценти в опит да забавят разпродажбите на своите валути през последните няколко тримесечия.

Но трябва да имаме едно наум. Както става все по-очевидно след миналогодишните разминавания както на много пазарни участници, така и на централните банки, това е време за смирение - потенциалът за изненади остава висок, било то свързани с отварянето на Китай от блокадите, войната в Украйна или дори зимното време, което влияе върху цените на енергията.

Нещо повече, същият глобален оптимизъм, който свали долара от неотдавнашния му връх, може да посее семената за следващия полет към валутата убежище. Един бързо спадащ долар би вдигнал нежелано инфлацията в САЩ - правейки Фед по-склонен да поддържа строга парична политика, дори ако това означава по-дълбока рецесия. Намираме се в свят с голям брой катализатори, които биха могли отново да разпалят страховете за глобалния растеж и стабилността или да накарат САЩ отново да се представят по-добре от другите. Засега доларът е надолу, но не го отписвайте.