Въпреки влошаващите се инвестиционни условия фирмите в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа като цяло планират да увеличат инвестициите. Това се посочва в доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), публикуван в сряда. Банката изследва минали инвестиционни дейности и бъдещи планове, източници на финансиране, проблеми с финансирането и други предизвикателства, пред които са изправени фирмите.
За изготвянето на доклада ЕИБ е провела анкети сред почти 5 хил. компании в държавите от региона в периода април-юли 2022 г. и е включила и сравнителна извадка от Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Резултатите от проучването са представени на конференцията Euromoney във Виена.
Данните показват още, че делът на фирмите, които определят енергийните разходи като ограничение, нараства до 87% в сравнение с 39% през 2021 г. Увеличават се и фирмите, които влагат средства в подобряване на енергийната ефективност. Малко над една трета от фирмите от Централна, Източна и Югоизточна Европа са разработили или въвели нови продукти, процеси или услуги, като най-високите нива на корпоративни иновации в региона са в Словения (48%) и Полша (44%).
Рязко влошаване на инвестиционните условия, но повече иновации
През второто тримесечие на 2022 г. фирмите в Централна, Източна и Югоизточна Европа съобщават, че инвестиционните им условия са се влошили драстично и повече от средното за ЕС. Те очакват бизнес условията в техните сектори да продължат да се влошават, заедно с общия икономически и политически климат.
Като цяло обаче бизнесът в региона е планирал да инвестира повече през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Тласък на тези планове е дала пандемията, като е принудила компаниите да станат по-дигитални, да разработват нови продукти и да съкратят своите вериги на доставки.
Използването на усъвършенствани дигитални технологии се разпространява все повече - интернет на нещата, големи данни, изкуствен интелект, 3-D принтиране и др. Общо 67% от компаниите от региона съобщават, че използват поне една усъвършенствана дигитална технология. Разликата със САЩ в това отношение намалява – в Страната на неограничените възможности делът на тези фирми е 71%. Общо за ЕС този дял е 69%.
В отговор на натиска за адаптиране и иновации по-голям дял от фирмите в Централна, Източна и Югоизточна Европа възнамеряват да дадат приоритет на иновациите през следващите три години, отколкото в Европейския съюз като цяло (27% срещу 24%) или в САЩ (21%).
Изменението на климата е важен фактор за дейността на бизнеса
Около половината от фирмите съобщават, че изменението на климата оказва влияние върху техните дейности, като всеки десети съобщава за „сериозно въздействие“. Само една трета от фирмите обаче са подобрили устойчивостта си на физически рискове, свързани с изменението на климата през предходната финансова година.
Най-голям дял на компаниите в Румъния (49%) и Естония (40%) са подобрили устойчивостта си на климатичните изменения, а в Унгария този дял е най-малък (21%).
Повечето фирми предприемат действия за намаляване на своите емисии на парникови газове, особено в Румъния (93%) и Полша (90%). В България делът на тези компании е най-малък – 70%, показват данните.
За разлика от компаниите в ЕС като цяло, фирмите от Централна, Източна и Югоизточна Европа са по-склонни да възприемат прехода към по-строги климатични стандарти като риск, а не като възможност. Инфраструктурният сектор по-специално вижда прехода към икономика с нулеви нетни емисии през следващите пет години като риск (41%).
На ниво държава най-голям е делът на фирмите, които виждат прехода като риск, в Литва (43%), докато в Румъния по-голям дял от фирмите виждат зелената икономика като възможност.
В същото време Литва има най-висок дял фирми, които вече са инвестирали и планират да инвестират в справяне с изменението на климата през следващите три години, следвана от Румъния и Словения.
Експортно ориентиран бизнес
Компаниите от Централна, Източна и Югоизточна Европа са изключително експортно ориентирани и отворени за международна търговия, но се сблъскват с различни търговски смущения. По-голямата част от фирмите в производството (94%) и от големите фирми (79%) съобщават, че участват в международна търговия, особено тези от Словения и Словакия.
Осем от всеки десет фирми в региона са претърпели прекъсване на международната си търговия от 2020 г. насам, а 73% посочват, че войната в Украйна като пречка пред международната търговия.
Сред всички фирми, изправени пред прекъсвания на международната търговия, 63% съобщават, че са предприели действия за смекчаване на въздействието от тези смущения, което е по-високо от средното за ЕС. Това включва увеличаване на търговските партньори, като румънският бизнес е най-активен в това отношение.
Инвестиционни финанси
Вътрешното финансиране представлява най-големият дял от финансирането за фирмите от Централна, Източна и Югоизточна Европа през 2022 г. (70%), следвано от външни източници (25%). Над една трета (34%) от фирмите в региона, които използват външно финансиране, са получили безвъзмездни средства, много повече от средното за ЕС (21%).
Делът на финансово ограничените фирми в региона се запазва на 9%, посочват от ЕИБ, като е по-висок от средното за ЕС – 6%.
18:11 | 11.01.23 г.
