Шоковете от последните три години засегнаха всички страни, но особено силно полу-развитите и развиващите се икономики. В резултат на това, според Global Economic Prospects 2023 на Световната банка, сближаването на средните доходи между бедните и богатите страни е в застой. Още по-лошо, то може да не се завърне скоро, като се имат предвид вече нанесените щети и вероятността те да продължат през следващите години, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Към края на 2024 г. се прогнозира, че нивата на брутния вътрешен продукт в полу-развитите и развиващите се икономики ще бъдат с 6 процента под тези, които се очакваха преди пандемията. Кумулативната загуба на БВП в тези страни между 2020 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде 30 процента от нивото на БВП за 2019 г. В нестабилните и засегнати от конфликти райони реалните доходи на глава от населението се очаква да са спаднали към 2024 г. Ако световната икономика се забави повече от прогнозираното сега, в резултат на строга монетарна политика и може би други сътресения, тези резултати могат да бъдат и по-лоши.
Тези загуби, заедно с всичко, което те означават за тежкото положение на най-уязвимите хора в света, показват въздействието на пандемията, войната в Украйна, покачването на цените на енергията и храните, скока на инфлацията и рязкото затягане на паричната политика в страните с високи доходи, особено САЩ, и произтичащото от това повишаване стойността на долара. Очевидна опасност сега е евентуална вълна от фалити в свръхзадлъжнели развиващи се страни. Взети заедно, тези шокове ще причинят дълготрайни последици, може би загубени десетилетия, в много уязвими държави.
Това се е случвало и преди. Всъщност то се случи в Латинска Америка след дълговата криза от 1982 г. Тази криза, трябва да се припомни, също така последва скок в частното кредитиране на развиващите се страни, наречен тогава „рециклиране“ на излишъците на износителките на петрол. За съжаление този ръст при дълга беше последван от нахлуването на Ирак в Иран, втори „петролен шок“ (първият бе през 1973 г.), скок на инфлацията, рязко затягане на монетарната политика на САЩ и по-силен долар. Последва катастрофа - дългова криза, продължила десетилетие.
Обезпокоително е, че затягането напоследък на паричната политика от централните банки на водещите икономики от Г-7 е по-сходно с тези от 70-те и началото на 80-те години, отколкото с което и да било оттогава, както по скорост, така и по мащаб. Според пазарните очаквания за лихвите, кумулативното им покачване ще бъде близо до 4 процентни пункта за 17 месеца. Ръстът от май 1979 г. в крайна сметка беше по-голям, но също така отне повече време. Вярно е, че този път базата е много по-ниска, но това може да не е от голямо значение, ако хората са разчитали на тези ниски ставки. Освен това поскъпването на щатския долар беше особено силно. За страните, които имат значителен външен дълг, деноминиран в американската валута, това ще повиши рязко разходите за обслужването му.
Полезно е, че заемането този път не беше толкова от банки при променливи лихви, а в облигации, които имат по-дълъг падеж и фиксирани лихви. Независимо от това, внезапното прекъсване на потока от кредити ще създаде безмилостен натиск. Световната банка установи ръст от 17 процентни пункта в спредовете върху държавните заеми в чуждестранни валути на страните вносителки на суровини със слаб кредитен рейтинг през 2022 г. На практика тези страни са изключени от пазарите. Нещо повече, външният дълг на Субсахарска Африка също е висок – над 40 процента от БВП. Не е изненадващо, че има огромен спад в емитирането на публични и частни облигации в полу-развитите и развиващите се икономики след февруари 2022 г. в сравнение с година по-рано.
Неизбежно силно задлъжнелите страни, които вече претърпяха шока от Covid и рязкото влошаване на условията на търговията им, тъй като цените на храните и енергията скочиха, сега ще имат още по-сериозни и трайни проблеми. Това ще включва и голям брой страни с ниски доходи, където мнозина вече са на ръба на оцеляването. Според Световната банката броят на хората, страдащи от „продоволствена несигурност“ (т.е. на границата на глада) в страните с ниски доходи е скочил от 56 милиона през 2019 г. на 105 милиона през 2022 г. Кога може да се промени това?
Ние знаем, че много деца загубиха родители по време на пандемията и че тяхното образование също беше сериозно нарушено. Освен това физическите инвестиции намаляха рязко. Така за полу-развитите и развиващите се икономики като цяло Световната банка прогнозира, че съвкупните инвестиции през 2024 г. ще бъдат с 8% по-ниски от очакваните през 2020 г. Ако се добави вероятността от дълготрайни проблеми с дълга, както и спиране на външните капиталови потоци, възможността за изгубено десетилетие за конвергенцията със сигурност става много вероятна за голям брой държави. Излишно е да казвам, че това също така няма да е среда, в която ще бъде постигнат голям напредък с енергийния преход на много места.
Covid не беше по вина на тези страни. Липсата на глобално сътрудничество за справяне с пандемията също не беше по тяхна вина. И липсата на адекватно външно официално финансиране не беше по тяхна вина. Те нямат вина и за глобалната инфлация или войната. Но ако страните с високи доходи не предложат помощта, от която сега очевидно се нуждаят бедните, това със сигурност ще бъде тяхна вина.
Демокрациите с високи доходи искат да се впуснат във война на ценностите с Китай. Е, ето една битка. Трябва да се намери начин за ефективно разрешаване на задаващите се сега дългови проблеми, а не както стана с Латинска Америка, след почти десетилетие на преструвки. Трябва да се намери начин да се избяга от порочния кръг, в който ниската кредитоспособност поражда непосилни спредове, които от своя страна пораждат дългови кризи и след това още по-ниска кредитоспособност.
Това не е само в интерес на бедните държави. То е и в интерес на богатите. Проблемите на крехките и обеднели държави ще станат и техни. Време е да направим нещата по различен начин.
13:28 | 14.01.23 г.
