Реалност срещу прогнози - икономиката през 2023 г. няма да е толкова мрачна

Анкетите сред икономисти в края на 2022 г. в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство бяха неизменно мрачни, пълни с прогнози за рецесия, по-висока безработица и продължаващи инфлационни проблеми. Ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева говори за по-трудни 12 месеца пред нас и очаква една трета от света да изпадне в рецесия. Това е депресиращо. За щастие, този наратив вероятно е погрешен. Всички трябва да погледнем малко по-ведро, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Има доказателства, че икономическото представяне през 2023 г. няма да е толкова лошо, колкото казват повечето икономисти. Вероятно ще завършим годината по-богати, по-сигурни и по-доволни, отколкото в началото.

Няма съмнение, че глобалният фон за 2023 г. е труден. Домакинствата и компаниите преминаха през пандемия, инфлация, рекордни разходи за енергия и криза с цените на храните през последните три години. Но най-лошите последици вече са отминали.

Следователно част от оптимизма се основава на важна и почти универсална грешка на икономическите прогнози. Твърде често минали събития се представят като предстоящи.

Последните прогнози на МВФ от октомври например прогнозираха глобалният растеж да се забави от 3,2% през 2022 г. на 2,7% през 2023 г. Това подкрепи коментара на Георгиева, че тази година ще бъде „по-тежка от годината, която оставяме зад гърба си“. Проблемът е, че информацията, която тези средни годишни темпове на растеж предават, не съответства на разумното тълкуване на повечето хора.

Може да ви изненада, че в случая с МВФ сравнително силният растеж за 2022 г. е резултат от бързия ръст след локдауните в края на 2021 г., а прогнозата за слаба 2023 г. е продиктувана главно от енергийната криза от предходната година.

По отношение на икономическата активност, която се случва само в рамките на предвижданата година - в съответствие с очакванията на повечето хора за прогноза - историята се променя напълно. Противно на опасенията за по-трудна предстояща година МВФ очаква световната икономика да нарасне с 2,7 процента през 2023 г., значително повече от ръста от 1,7 процента, който смята, че се е случил през 2022 г.

МВФ далеч не е единствен в представянето на прогнози за растеж, които собствените му служители трудно могат да формулират. ОИСР заяви през ноември, че растежът в развитите икономики ще се забави през 2023 г., но тримесечните прогнози от същата публикация показват, че се очаква растежът на развитите икономики да се подобрява през всяко тримесечие на тази година. Повечето хора биха разгледали това като напредък, а не като отстъпление.

Тези неуспехи при превръщането на числените прогнози в убедителен, точен разказ трябва да ни безпокоят. Те създават ненужно мрачна перспектива, която има самоизпълняващи се свойства.

Осъзнаването на тези проблеми с представянето трябва да ни направи по-оптимистични за 2023 г. Но малко читатели ще пропуснат да забележат втори проблем с тези прогнози: те са много остарели. Всяка оценка за предстоящата година трябва да вземе предвид две важни промени в допусканията, които са в основата на глобалната перспектива.

Първата отразява цените на природния газ. Прогнозите на МВФ и ОИСР бяха направени през есента и се основаваха на очакванията на финансовите пазари по това време за бъдещите цени на природния газ. ОИСР, например, очакваше европейските цени на едро на газа да бъдат средно 150 евро за мегаватчас през тази и следващата година.

Настоящите пазарни очаквания са цените да бъдат около половината от това ниво. Облекчаването на енергийната криза е неоспорим тласък за европейската икономическа перспектива. По-ниските цени на енергията ще подобрят прогнозите за доходите, растежа и публичните финанси, като същевременно ще намалят инфлацията. Те са от решаващо значение за Европа, която е голям вносител на енергия.

Втората промяна в предположенията трябва да отчита факта, че Китай прекратява своята политика за нулев Covid. Вирусът е бич за мнозина, но дерегулацията вероятно ще се окаже положителна както за китайските, така и за глобалните икономически перспективи по-късно тази година.

Опустошителната вълна на делта варианта в Индия през пролетта на 2021 г. доведе до повече от 8 процента спад на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на същата година, последван от еквивалентен ръст през третото тримесечие и още 5 процента увеличение през четвъртото. След настоящата вълна на зараза икономическото възстановяване на Китай трябва всъщност да бъде по-силно, защото прекратяването на принудителните блокади ще облекчи натиска върху веригата за доставки. Проблемите в глобалната търговия би трябвало да се решат.

Разбира се, не трябва да се увличаме от вълна на оптимизъм. Дори при спада на инфлацията битките между работници, компании и данъкоплатци относно натрупаните загуби от икономическите кризи от последните години могат да продължат. Както Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, предупреди, това може да задържи твърде високите цени за много дълго. Също така, огромната несигурност относно сериозността на тези конфликти е такава, че централните банки могат да прекалят с контрола над инфлацията и да подкопаят икономическия прогрес. Следователно грешките на макроикономическата политика са доста вероятни през 2023 г.

Но несигурностите от този характер са постоянен спътник. В началото на годината можем да кажем следното с известна увереност. Почти всички текущи прогнози сочат, че растежът на световната икономика вероятно ще се подобри през 2023 г., като бъдещите прогнози ще бъдат още по-оптимистични. Противно на мрачните коментари на икономисти и функционери трябва да бъдем предпазливи оптимисти за предстоящата година.