Инфлацията в еврозоната отново е едноцифрена – за първи път от август

Инфлацията в еврозоната се върна към едноцифрени стойности за първи път от август насам, което подхранва надеждите, че най-тежкият скок на потребителските цени в блока е достигнал своя връх, предава Bloomberg. 

Декемврийската инфлация в зоната с единна валута възлиза на 9,2%, съобщи Евростат в петък, като забавянето на растежа на енергийните разходи обуславя по-бавния растеж. Данните отразяват забавянето на поскъпванията в Германия, Франция, Италия и Испания и са по-ниски от очакваните 9,5% от икономистите, анкетирани от Bloomberg. Експерти, интервюирани от агенция Ройтерс, прогнозираха стойност от 9,7% за декември. През ноември инфлацията все още бе 10,1%. 

Въпреки това инфлацията продължава да застрашава европейската икономика, като показателят за базисната инфлация, която не включва енергията и храните, се е ускорила до рекордните 5,2%.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми към стойност от 2% за валутната зона. От средата на 2021 г. насам инфлацията все повече се отдалечава от този показател. Поради това ЕЦБ вече повиши значително лихвените проценти в еврозоната. Намаляването на ценовия натиск вероятно ще подхрани дебата за това с колко още ЕЦБ трябва да повиши лихвените проценти.

ЕЦБ вероятно ще се съсредоточи именно върху базисната инфлация, докато продължава с най-агресивното повишаване на лихвените проценти в историята си. В САЩ Федералният резерв също не обръща много внимание на намаляването на общата инфлация, като предупреждава инвеститорите да не подценяват желанието му да затяга паричната политика още известно време. 

Вторият месец на охлаждане на ръста на цените в еврозоната, която се разшири до 20 държави от 19 този месец с присъединяването на Хърватия, се случи, след като правителството на Германия плати сметките за природен газ на някои домакинства, за да смекчи рязкото покачване на разходите след инвазията на Русия в Украйна.

Но въпреки че забавянето на инфлацията в най-голямата икономика на континента и извън него ще бъде приветствано, ЕЦБ обеща миналия месец да повиши депозитната лихва над сегашното ѝ ниво от 2%.

Според председателя на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало пикът на разходите по заемите може да бъде достигнат едва към лятото. 

„Тогава ще бъдем готови да останем на този краен лихвен процент толкова дълго, колкото е необходимо", заяви той в четвъртък в Париж. „Спринтът на увеличение на лихвите през 2022 г. се превръща по-скоро в състезание на дълги разстояния, а продължителността ще има значение поне толкова, колкото и нивото“. 

В краткосрочен план необичайно топлото време успокои опасенията за енергийна криза и намали цените на газа до равнищата отпреди войната. Но тъй като в момента се очаква еврозоната да преживее само кратка и плитка рецесия, търсенето, а оттам и инфлацията, могат да се задържат. 

Последните прогнози на ЕЦБ предвиждат нарастване на цените средно с 6,3% през 2023 г., като през 2025 г. те все още ще останат над целевото равнище от 2%.