fallback

Турция увеличи минималната работна заплата с 55%

Някои анализатори обвързват мярката с предстоящите общи избори през юни 

21:30 | 22.12.22 г. 3
Автор - снимка
Създател

Турция обяви увеличение на минималната работна заплата с 55% на фона на кризата с издръжката на живота, която доведе до финансови затруднения за милиони хора, съсипа малките предприятия и направи невъзможно за много хора да си позволят основни стоки, предава CNBC. 

Целта на този ход е да се облекчи въздействието на нарастващите разходи за живот, но икономистите се опасяват, че той ще доведе до допълнително увеличаване на инфлацията. Официалната инфлация в страната в момента е на 24-годишен връх от 84,4%.

В телевизионна реч от Анкара в четвъртък турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че от 2023 г. минималната месечна заплата ще бъде увеличена на 8500 лири (455 долара). Според турските официални лица повече от 30% от работната сила в Турция е на минимална заплата.

Според анализатори от страната мярката има и политически аспект: Общите избори в Турция трябва да се проведат през юни 2023 г.

„Мотивът = победа на изборите. Въздействие = по-висока инфлация", коментира в имейл  за CNBC Тимъти Аш, стратег за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management. 

През ноември темпът на инфлация в страната се забави за пръв път от повече от 18 месеца, достигайки 84,4% на годишна база, което е леко понижение спрямо 85,5% през предходния месец.

„Засега минималната работна заплата е най-високата в Турция за последните 20 години", написа в Twitter Рагип Сойлу, ръководител на бюрото за Турция в Middle East Eye. „Това ще се отрази много добре на основните избиратели на Ердоган, както се случи през юли. Той ще натрупа някои точки. Ще бъде важно обаче да се види дали въздействието ще продължи до президентските избори“. 

Според Международния валутен фонд Турция е напът да завърши тази година с петата по височина инфлация в света - криза, подхранвана от нарастващите разходи за суровини, причинени от руската инвазия в Украйна, и влошена от свръххлабавата парична политика в страната.

Под натиска на Ердоган централната банка намали лихвените проценти, въпреки че инфлацията се покачи до най-бързия темп от почти четвърт век насам. Сривът на турската лира е още една причина за намаляване на бюджетите на домакинствата, като досега през тази година турската валута е поевтиняла с близо 29% спрямо долара.

Турция позволи на инфлацията да се развихри, тъй като Ердоган преследва растеж и защитава икономически модел, който дава приоритет на износа и инвестициите.

Въпреки че президентът заяви, че очаква инфлацията да се забави до около 40% „след няколко месеца", ерозията на жизнения стандарт предизвика широко недоволство сред турците.

В отговор на това правителството увеличи минималната работна заплата с рекордните 50,5% през януари, а след това добави междинно увеличение за първи път от шест години насам с близо 30%. 

Не е ясно дали по-високата минимална заплата ще се отрази на инфлацията, като стимулира потреблението. Управителят на централната банка Сахап Кавчиоглу заяви този месец, че тя няма да има съществено въздействие върху цените.

При предишния си управител централната банка предупреждаваше за „положителен шок" върху инфлацията от увеличението на номиналната минимална работна заплата. Нейният доклад от миналата година установи, че общият ръст на цените се увеличава с един процентен пункт при всяко увеличение на минималната работна заплата с 10%.

От 2018 г. насам Ердоган има голямо влияние върху централната банка, като уволни и тримата предшественици на Кавчиоглу заради приемането на позиция, която той смяташе за недостатъчно гълъбова*. Влиянието му стана още по-очевидно тази година, когато той настоя за по-ниски лихвени проценти, за да стимулира икономиката преди изборите чрез по-евтини заеми. Дори инфлацията, която е вече 17 пъти на целевото равнище, не успя да спре президента. 

Анкара предприема обратни ходове, водена от нетрадиционните виждания на президента, че по-ниските лихви имат силата да понижат инфлацията.  

По-рано днес турската централна банка остави лихвата си на ниво от 9%, изпълнявайки ангажимента си от миналия месец за край на цикъла на агресивно парично разхлабване.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:52 | 22.12.22 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още