Произвеждате ли полупроводници? Харшадип Камбъл, ветеран с 25-годишен стаж в държавната администрация на Индия, иска да ви направи предложение, на което не можете да откажете, пише кореспондентката на Financial Times в Мумбай Клоу Корниш.
Главният секретар по индустрията в най-богатия щат на Индия, Махаращра, казва, че ухажва три до четири чуждестранни компании за полупроводници, не всичките тайвански, с изгодни пакети от стимули: „Ние казваме на тези компании, че това вече е на масата за тях. Какво още биха искали да имат?“
Полупроводниците са най-амбициозната индустрия, която Махаращра се стреми да привлече, тъй като индийските щати се стремят да се позиционират като жизнеспособна добавка за компаниите, диверсифициращи веригите си за доставки извън Китай.
Камбъл планира роудшоу в Тайван, за да изгради доверието в индустрията. Той иска да покаже, че щатът му е премахнал бюрокрацията, ускорил е разрешенията и предлага бонуси - от капиталови субсидии до данъчни стимули, за да насърчи инвестициите.
Индия се опитва да обърне историческия си промишлен дефицит спрямо южноазиатските страни с кампания „Произведи в Индия“. С 6 милиона души, които се вливат на пазара на труда всяка година, според UBS, Индия иска да създаде крайно необходими работни места. Тя е отделила 34 милиарда долара за схеми за стимулиране, свързани с производството, за да насърчи компаниите да поемат риска да строят фабрики. А отделните индийски щати се състезават упорито помежду си за привличане на инвестиции.
Южният щат Тамил Наду отдавна е пионер. Той вече може да се похвали с производство от компютърната компания Dell, южнокорейската технологична група Samsung и производителя на автомобили Hyundai. Foxconn, Pegatron и Wistron произвеждат iPhone 14 на Apple в щата и Карнатака. Махаращра по-рано тази година загуби за сметка на Гуджарат битката за място на комплекс за производство на чипове на стойност 19,4 млрд. долара на Foxconn и индийската индустриална група Vedanta.
Въпреки спешността да се преориентират веригите за доставки, експертите казват, че чуждестранните инвестиции все още не текат силно към индийската промишленост. Притокът на капитал от преки чуждестранни инвестиции от април, началото на финансовата година, до септември е намалял с 14 процента на годишна база, до 27 милиарда долара.
„По отношение на притока не виждаме засилване“, коментира Бисваджит Дхар, търговски експерт и професор в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи. Дхар казва, че индустриалците продължават да се оплакват от недостиг на умения и липса на инфраструктура.
Сачит Джаин, управляващ директор на базираната в щата Пенджаб Vardhman Special Steels, знае защо чуждестранните инвеститори са предпазливи. „Индия не е лесна страна за работа“, казва той. „Но вие избирате върху какво да се фокусирате - проблемите или възможностите.“
Джаин преследва общ модел за чужди инвестиции - съвместното предприятие. През 2019 г. Vardhman продаде дял от 11,4 процента на Aichi Steel Corporation Japan, филиал на автомобилната компания Toyota, за 7 милиона долара. Обвързването бе предназначено да гарантира, че Toyota има възможности за доставка извън Япония, казва Джаин. Но репутацията на Aichi помогна на Vardhman да набере инерция на пазарите в Югоизточна Азия.
Някои анализатори твърдят, че Индия тихо се възползва от промените във веригата на доставки. „Не е нужно да мислим, че ще станем Китай“, посочва Самир Арора, основател и фонд мениджър на Helios Capital, който инвестира в индийски акции. „Но можем ли да постигнем малко повече растеж? Да, това се случва.”
Производителите на стоки - от специализирани химикали до хавлиени кърпи - изтъкват, че намират нови експортни пазари, тъй като китайските конкуренти изпадат в немилост.
Вземете най-големия производител на предавателни кули в Индия Skipper, листната на борсата компания, базирана в Колката. Изпълнителният й директор Шаран Бансал очаква продажбите за износ да се удвоят спрямо последната финансова година, завършила през март. Освен че развиващите се страни все повече избягват китайското финансиране, някои американски компании вече изискват китайски продукти да не се използват в проекти, казва Бансал, което му е помогнало да продаде повече кули. „Ние активно преследвахме клиенти в страните, където знаем, че има силни антикитайски настроения“, споделя той.
Ашок Каджария, председател и управляващ директор на най-големия производител на плочки в Индия Kajaria Ceramics, казва, че сривът на китайския внос му е позволил да продава повече продукция на вътрешния пазар.
Камбъл от Махаращра не позволява една криза да остане неизползвана. Ако компаниите, произвеждащи в Европа, искат да се диверсифицират, „тъй като цената на енергията е станала много, много висока там, ние им предложихме нашия щат като решение“.