България трябва да стане член на еврозоната от 1 януари 2024 година и трябва да ускори работата по подготовката за тази цел, пише в позиция Управителният съвет на Българската стопанска камара (БСК). Организацията призовава Народното събрание да приеме необходимите законодателни актове, както и да бъде стартирана широка информационна кампания.
В позицията е записано, че нивата на информираност относно еврото и еврозоната са на най-ниско ниво в България. Това е извод от проучване на Евробарометър от пролетта, проведено сред държавите от Европейския съюз, но извън еврозоната.
Дискусията по въвеждането на еврото е приключена с присъединяването на България към ЕС през 2007 година, напомнят от БСК. Приемането на еврото при действащия валутен курс е декларирано в редица официални документи, включително и в сключеното споразумение между Министерския съвет и БНБ през 2004 година, и има подкрепата на по-голямата част от политическите партии у нас, както и на представители на гражданското общество.
Припомняме, че всички членове на общността имат задължението да станат част от валутния съюз, когато изпълнят изискванията. Единствено Дания договори изключение и има право да остане извън еврозоната. Към момента във валутния съюз на общността са 19 държави, като от 1 януари 2023 година към тях ще се присъедини и Хърватия. Засега извън еврозоната са България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Швеция.
Членството на България в еврозоната се подкрепя широко от работодателските организации в страната, чието мнение още преди година беше, че ползите от него са повече от вредите.
Преди дни председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че е нужна мобилизация, за да "влезем в този отворен прозорец", защото не е ясно кога ще се отвори отново. По време на форум, организиран от Центъра за развитие и политики, Велев посочи, цитиран от БТА, че проблемите на българската икономика са свързани с демографската криза, а не с приемането на еврото.
14:12 | 14.12.22 г.
