Съотношението на световния дълг към БВП спада, но остава на предпандемични нива

Дългът като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на световно ниво се е свил с най-бързия темп от над седем десетилетия през 2021 г., но централните банкери все още са изправени пред предизвикателства, тъй като кредитирането остава над нивата отпреди Covid-19, съобщи Международният валутен фонд.

Макар че общият публичен и частен дълг удари рекордно ниво от 235 трлн. долара миналата година, той е намалял като процент от икономическото производство, което се възстанови миналата година след стръмната рецесия заради Covid-19 през 2020 г., заяви фондът в понеделник в коментар към последната актуализация на Global Debt Database.

Общият дълг е спаднал до 247% от световния брутен вътрешен продукт миналата година, показаха данните на МВФ. Това е с 10 процентни пункта по-малко от 2020 г., но все още е вторият по големина резултат в историята, предава Bloomberg.

Данните показват колко страни все още се борят с последиците от пандемията. Дългът се изстреля нагоре през 2020 г. заради икономическата рецесия, както и дефицитите, тъй като правителствата увеличиха финансовата си помощ към физически и юридически лица. Докато икономиките се отваряха, се появи инфлация, тъй като предлагането не можеше да отговори на търсенето, а разходите за храни и енергия се повишиха заради войната и климатичния натиск.

Възстановяването на икономиката през 2021 г. и високата инфлация понижиха дълга с над 10 пр.п. от БВП в Бразилия, Канада, Индия и САЩ – но реалният дълг е намалял по-малко заради финансовите нужди на правителството и частния сектор, каза фондът.

Подкрепата от растежа ще намалее: изчисленията на МВФ показват, че около една трета от световната икономика ще се свие поне две поредни тримесечия тази година и следващата, а изгубеното производство до края на 2026 г. ще се равнява на 4 трлн. долара.

Нарастващите цени принуждават централните банки в цял свят да затегнат паричната политика, а агресивната позиция на Федералния резерв засили стойността на долара спрямо много валути.

„Управляването на високите нива на дълга ще става все по-трудно, ако икономическите перспективи продължат да се влошават, а разходите за заеми – да се увеличават още“, коментират Витор Гаспар, Пауло Медас и Роберто Перели, старши експерти в отдела по фискални дела на МВФ, в публикацията.

„По-слабите перспективи за растежа и по-строгата парична политика изискват предпазливост при управлението на дълга и провеждането на фискалната политика“, казват те.

Спадът е най-силно изразен в развитите икономики, като дългът е намалял с 5% от БВП миналата година, анулирайки така около една трета от ръста, отчетен през 2020 г., казва фондът.

В развиващите се страни с ниски доходи обаче коефициентите на общия дълг са се увеличили през 2021 г.

Като цяло световният публичен дълг се е свил с 4 пр.п. - най-големият спад от десетилетия – до 96% от БВП, казва фондът.

Глобалният резултат на частния дълг, който включва нефинансови корпоративни и домакински задължения, е довел до спада, намалявайки с 6 процентни пункта до 153,5% от БВП, каза фондът.