Американската централна банка може да забави темпа на повишаване на лихвите „още през декември“, съобщи председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, но предупреди, че борбата срещу инфлацията далеч не е свършила и ключови въпроси остават без отговор, включително колко в крайна сметка трябва да нараснат лихвите и колко дълго да останат на високо ниво, пише Ройтерс.
„Логично е да забавим темпа на повишенията ни на лихвите с доближаването до рестриктивното равнище, което ще бъде достатъчно за забавяне на инфлацията. Моментът за забавяне на темпа на повишаване на лихвите може да настъпи още на заседанието през декември“, каза Пауъл в изказване пред „Брукингския институт“ във Вашингтон.
Но в забележка, подчертаваща оставащата работа за овладяване на инфлацията, Пауъл заяви, че този въпрос е „далеч по-маловажен от въпросите за това още колко ще трябва да повишим лихвите, за да овладеем инфлацията, и колко време ще е необходимо да задържим политиката на рестриктивно ниво“.
Макар че ръководителят на Фед не посочи каква според него е „крайната лихва“, той заяви, че е вероятно тя да е „малко по-висока“ от 4,6-те процента, споменати от ръководителите в прогнозите им от септември. Пауъл заяви, че излекуването на инфлацията „ще изисква запазване на лихвата на рестриктивно ниво известно време“. Изказването му е в противоречие с пазарните очаквания, че американската централна банка може да започне да понижава лихвите догодина заради забавянето на икономиката.
„Ще запазим курса, докато свършим работата“, каза Пауъл и отбеляза, че макар някои данни да показват забавяне на инфлацията догодина, „трябва да изминем дълъг път за възстановяване на ценовата стабилност… Въпреки по-затегнатата политика и по-бавния растеж спрямо миналата година не виждаме ясен напредък към забавяне на инфлацията“, изтъкна председателят на Фед.
Реакцията на централната банка на най-голямото ускоряване на американската инфлация от 40 години насам беше също толкова рязко покачване на лихвите. С очакваното повишение с половин процентен пункт на заседанието на 13-14 декември централната банка ще вдигне основната си лихва от близо нула към март до диапазона от 4,25%-4,50%, най-бързата промяна в лихвите, откакто бившият председател на Фед Пол Волкър се бореше с още по-голям ръст на цените.
Това оскъпи жилищните и други заеми за потребителите и бизнеса.
Засега обаче не се забелязва въздействие върху американския трудов пазар, където безработицата към момента е 3,7%. Това кара някои ръководители да твърдят, че са свободни да затягат още лихвите без голям риск.
Засега обаче тази политика няма убедително въздействие върху инфлацията – този факт оставя отворен въпроса още колко Фед трябва да повишава лихвите до „рестриктивна“ територия, целяща да забави икономиката.
Пауъл заяви, че данните на централната банка за инфлацията през октомври са показали, че предпочитаният ѝ показател продължава да расте три пъти по-бързо от целта на централната банка от 2%.
Коментарите на Пауъл предизвикаха силно рали на фондовите и на облигационните пазари, които пострадаха тази година заради агресивното повишаване на лихвите от Фед.
Пауъл отбеляза, че докато инфлацията при стоките се забавя, цените на жилищата вероятно ще продължат да растат догодина, а ключови ценови показатели за услугите остават на високи нива, докато трудовият пазар се затяга.
„Ръстът в икономиката се забавя доста под дългосрочната тенденция“, заяви Пауъл. Но, за да се забави инфлацията, „тази тенденция трябва да е устойчива. Блокадите при производството на стоки се смекчават, а инфлацията при цените на стоките изглежда също се забавя и това също трябва да продължи“, каза председателят на Фед. Но „вероятно ще видим забавяне на инфлацията при жилищните услуги по-късно догодина“, добави той. Позовавайки се на публикувани по-рано в сряда данни, които показаха, че все още се създават 1,7 нови работни места за всеки безработен човек, Пауъл заяви, че „до момента виждаме само колебливи признаци за забавяне на търсенето на работна ръка“.
„Въпреки някои обещаващи развития все още имаме дълъг път към възстановяването на ценовата стабилност“, посочи Пауъл.