Коледа дойде рано за ЕЦБ: Инфлацията в еврозоната се забави до 10%

Годишната инфлация в еврозоната се забавя до 10% през ноември, показаха предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат в сряда, изпращайки положителен сигнал към Европейската централна банка (ЕЦБ), че е на правилен път с лихвените повишения.

Забавянето на темпа надмина медианните прогнози на икономистите в анкета на Bloomberg, които очакваха спад до 10,4%. За сравнение – през октомври инфлацията в блока бе на ниво от 10,6%.

Най-голям принос за движението продължава да има поскъпването на енергията, което през текущия месец достигна 34,9%. Въпреки това е налице забавяне спрямо октомврийското ниво от 41,5 на сто.

Храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия поскъпват с 13,6% на годишна база (13,1% през октомври), неенергийните индустриални стоки с 6,1% (без промяна на месечна база), а услугите – с 4,2 на сто (4,3% ръст през октомври).

В понеделник управителят на ЕЦБ Кристин Лагард изрази мнение, че все още не може да се говори за достигнат връх на инфлацията.

"Иска ми се да видя, че инфлацията е достигнала своя връх през октомври, но се опасявам, че няма да достигне чак такава степен“, каза Лагард пред евродепутати в Брюксел. „Има твърде много несигурност, особено в един компонент – това е преминаването на нарасналите разходи за енергия от нивото на едро до нивото на дребно. Да се предположи, че инфлацията е достигнала своя връх, това би ме изненадало“, добави Лагард.

Заместникът ѝ Луис де Гиндос направи подобен коментар, апелирайки за по-умерен и внимателен подход.

"Сигналът, който трябва да продължим да следваме, е еволюцията на основната инфлация", смята Де Гиндос. "Това ще ни каже как инфлацията ще се развие през следващите месеци", коментира централният банкер.

На 14-15 декември предстои да се проведе последното за годината заседание на ЕЦБ. Очакванията са централните банкери да дадат повече подробности за процеса на количествено затягане (QT).

Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) от дадена централна банка. Основната цел е чрез продажбите доходността на ДКЦ да се покачи, а нараснат ли лихвите, това би направило тегленето на заеми по-малко привлекателно и би свило икономическата активност. Крайният резултат - на който се надява и ЕЦБ – е забавянето на инфлацията.

В средата на следващия месец регулаторът може да даде информация как ще се случва QT, какви насоки ще следва банката за този процес, както и кога може да започне той.