Турските банки предлагат най-евтините заеми в света, но те са достъпни само за избрани.
Причината е, че турските власти искат да избегнат валутна криза, опитвайки се да поддържат икономически растеж преди изборите следващата година, на които президентът Реджеп Ердоган ще се опита да спечели нов мандат, пише Bloomberg.
Регулаторите принуждават частните кредитори да приоритизират износителите и малките бизнеси, които представляват близо три четвърти от пазара на труда.
Новите заеми в лири за по-малките фирми – ключова целева група за кредитен растеж – са се увеличили близо десетократно на годишна основа през първите десет месеца на тази година спрямо седемкратно за по-големите корпорации, става ясно от данни на централната банка
Бизнесите, които не отговарят на представата на правителството за достойни кредитополучатели – включително тези, които са богати на валута – трудно могат да си осигурят евтин кредит, дори и след намалението на лихвените проценти до 9% в четвъртък на фона на 85-процентната инфлация.
Ограничаването на кредитирането по този начин може да забави прогнозирания растеж, очакван да стигне 5% тази година.
„Само износители с по-малки нужди от внос могат да получат заеми, което е шепа хора“, посочва Ерен Гьонюл, мениджър продажби на компания за производство на мебели от Анкара.
Гьонюл казва, че неговият бизнес – като много други – не цели растеж, тъй като това означава, че ще трябва да се взимат заеми при завишени разходи, за да се внесат повече суровини. Това би било скъпоструващ ход при сегашната евтина лира.
Банките могат или да предлагат евтини заеми на тези приоритетни клиенти, или да дават средства при по-високи разходи на други. Вторият вариант обаче изисква те да купят голямо количество държавен дълг, който да се съхранява в централната банка. Това не прави много изгодно отпускането на кредити за тези второстепенни клиенти.
Ефектите станаха още по-осезаеми, след като Турция започна да намалява основните лихви през август по искане на Ердоган. Основният довод е да се избегне драстично поевтиняване на лирата, каквото е имало в миналото след бързо увеличение на заемите.
Финансовият инженеринг зад мерките цели да позволи кредитен ръст без нов удар по лирата. Но банките също така са предпазливи спрямо поемането на големи количества държавен дълг с дълъг матуритет.
„Ердоган се поучи от опита от 2018 и 2020 г.“, когато бумът на заеми увеличи вноса, инфлацията и евентуално доведе до отслабване на турската валута, коментира Ник Щадмилер, директор по развиващите се пазари на Medley Global Advisors в Ню Йорк.
Фината настройка е основна част от плана на Ердоган а запази пазарите стабилни преди президентските избори догодина.
Растящото недоволство от ценовия натиск прави стабилизирането на лирата от първостепенно значение. Но нетните валутни резерви на Турция намаляват, а увеличение на лихвите за защита на валутата в случай на ново поевтиняване не е вариант, тъй като това би могло да предизвика рецесия точно преди изборите.
Затова политиците настояват за това „избирателно кредитиране“ – практика, която позволява само на някои от турските бизнеси да печелят от намаляващите лихвени проценти. Т. нар. малки към средни предприятия са заели рекордните 35 млрд. долара тази година, което представлява почти половината от всички търговски заеми, показват още данните на централната банка.
Средната цена за търговски заем намаля от 30% през юли до около 16% миналата седмица сред четири кръга на лихвени понижения.
Но избирателното кредитиране не позволява това да се превърне в нов бум и вместо това кредитният ръст се понижава спрямо пика си от юни.
Регулациите, които ограничават кредиторите с голямо количество нискодоходен държавен дълг, предизвикват негодувание сред банкерите.
Централната банка е съобщила на мениджърите от сектора, че не трябва да очакват обрат в политиките - поне не преди изборите, посочват запознати с въпроса.
Мерките „парализират“ банковата система и ограничените заеми може да задържат икономическия растеж сподавен, посочва базираният в Истанбул икономист Халук Бурумчекчъ.
16:52 | 25.11.22 г.
