ОИСР очаква забавяне на ръста на българската икономика до 1,7% през 2023 г.

Световната икономика е изправена пред все по-големи предизвикателства на фона на най-големия шок на енергийния пазар от 70-те години на миналия век насам и кризата с разходите за живот на много домакинства, предизвикана от нарастващия инфлационен натиск. 

Във втория си доклад за годината „Икономически перспективи на ОИСР“ организацията подчертава необичайно небалансираните и нестабилни перспективи, значителните рискове, свързани с развитието на енергийния пазар, и нарастващата финансова уязвимост при повишаване на лихвените проценти, както и свързаните с това предизвикателства пред политиците. „Необходими са добре планирани и навременни политически действия за поддържане на икономическата стабилност, повишаване на енергийната сигурност и засилване на перспективите за бъдещ растеж“, поясняват експертите.

Очакванията за България

Очаква се растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да се забави до 1,7% през 2023 г., след което да се възстанови до 3,1% през 2024 г., подкрепен от инвестиции от фондовете на ЕС. Износът ще бъде негативно повлиян от влошаващата се макроикономическа ситуация в Европа, докато високите цени на енергията и повишаващите се лихвени проценти ще натежат върху потреблението. Инфлацията бавно ще намалява в условията на стабилизиране на цените на енергията и потисната икономическа активност. Енергийните доставки са осигурени благодарение на ниската зависимост от газ, новия газопровод и позицията на нетен износител на електроенергия. Предполага се, че България ще влезе в еврозоната в началото на 2024 г., поясняват още икономистите на ОИСР. 

Необходимо е ефективно управление и разгръщане на фондовете на ЕС, за да се подкрепи активността и да се върне към предкризисния път на конвергенция към средните за ОИСР доходи на глава от населението. Пакетите за подкрепа, включително за пределните цени на електроенергията, както и намаленията на ДДС и акцизите върху газа, предпазиха потребителите и предприятията от нарастващите цени на енергията, но мерките следва да бъдат по-добре насочени и разработени, така че да запазят стимулите за икономии на енергия. Необходимо е да се насърчават инвестициите във възобновяеми енергийни източници, тъй като те биха спомогнали за съгласуване на усилията за декарбонизация на икономиката и за решаване на проблемите, свързани с енергийната сигурност.

България е изправена пред слаб растеж и висока инфлация

Растежът на БВП остана стабилен през първата половина на 2022 г., тъй като износът остана силен, а запасите нараснаха. Доверието на бизнеса леко се смекчи, сигнализирайки за повишена несигурност на фона на повишените цени на енергията и очакванията за повишаване на лихвените проценти. Високата инфлация натежава върху частното потребление, но потребителското доверие се подобри след първоначалния спад през 2022 г. Недостигът на работна ръка е значителен, а безработицата остава ниска. За разлика от повечето държави от ОИСР растежът на реалните заплати се задържа, макар и с по-бавни темпове - поради високото номинално увеличение на заплатите и регулираните цени на енергията.  

България се сблъсква със слабия растеж на основните си търговски партньори, като търговията с Русия и Украйна е сравнително ограничена, но стабилна. Газът играе незначителна роля в енергийния микс на страната, в който преобладава електроенергията от ядрени централи и въглища, произвеждана на ниска цена и изнасяна за съседните държави. В България имаше силен приток на украински бежанци, но много от тях вече са напуснали страната. Мерките за енергийна подкрепа, прилагани от есента на 2021 г., трябва да бъдат по-целенасочени и постепенно да бъдат преустановени, когато това е възможно.

Очаква се устойчив подем след краткосрочното забавяне

България е изправена пред насрещни ветрове от световната макроикономическа ситуация, но през 2024 г. ще започне бързо да се възстановява, подкрепена от публични и частни инвестиции, стимулирани от фондовете на ЕС. Влошаването на икономическите условия и нарастващата несигурност в основните търговски партньори ще забавят износа и ще отслабят потреблението през 2023 г. Изпълнението на финансираните от ЕС проекти се забави, но се очаква да се засили през 2023 г., което ще спомогне за постигане на растеж на БВП от около 1,7%. Повишаващите се лихвени проценти ще натежат върху активността, но общата инфлация ще се забави от исторически високите нива от около 14% през 2022 г. на средногодишна база до около 7,5% през 2023 г., последвана от по-нататъшно постепенно понижение през 2024 г.