Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута “BBB” с положителна перспектива, съобщава Министерството на финансите.
Според съобщение, изпратено от ведомството, това се дължи на силната външна и фискална позиция спрямо тази на държавите със същия рейтинг, както и заради надеждната политическа рамка, свързана с челнството в Европейския съюз, плюс дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.
В дългосрочен план обаче неблагоприятните демографски фактори натежават на потенциалния икономически растеж и публичните финанси.
Положителната перспектива е свързана с плановете за членството на България в еврозоната. То потенциално би довело до подобрения в показателите за външната позиция на страната.
Fitch вярва, че макар в момента да има политическа нестабилност у нас, властите продължават да са ангажирани с приемане на еврото от 1 януари 2024 г., а рисковете около спазването на срока за свързани предимно с изпълнението на конвергентните критерии. Рейтинговата агенция твърди, че предвид цялата несигурност за бъдещото движение на инфлацията в следващите две години, рисковете от забавяне на приемането на еврото след 2025 г. стават по-големи.
Очакванията на Fitch Ratings са брутният вътрешен продукт на България за тази година да нарасне с 3,5%. По-ранната прогноза беше за 3%, а повишението ѝ е свързано с по-доброто от очакваното развитие на икономиката през първото полугодие. Втората половина на годината е белязана от стабилно представяне на енергийните сектори и значителен растеж на износа, което частично ще компенсира отрицателното въздействие от намаляването на реалния разполагаем доход, както и ефекта от по-малкото инвестиции.
Но пренасянето на неблагоприятни ефекти, както и забавянето на публичното и частното потребление, ще са фактори за свиването на икономическия растеж през следващата календарна година. Тогава той ще достигне 1,4%, твърдят от Fitch, след като през юни прогнозираха 3,8%. През 2023 г. растежът на инвестициите трябва да нарасне в съответствие с увеличените средства от Европейския съюз. Очакванията на кредитната агенция са растежът да се нормализира през 2024 г. и да се върне до ниво около 3 на сто.
Същевременно Fitch Ratings повиши прогнозата за средносрочната инфлация в България до 13,1% през 2022 г. и 9,2% през следващата година. През юни тя очакваше показателите да са съответно 11,8% и 6%. Инфлацията ще остане двуцифрена през първото тримесечие на 2023 г., но ще се забави до 5,5% на годишна база в края на годината, гласи още съобщението. В него като основни фактори за инфлацията са посочени цените на храните, енергията и транспорта, но се наблюдава засилващ се ценови натиск и в други сектори, най-вече в услугите. Пренасянето на влиянието от високите цени на енергията към неенергийни компоненти може да ограничи положителното въздействие на ефектите от базата през следващата година и вероятно да тласне базисната инфлация нагоре.
През 2022-2023 г. бюджетният дефицит ще остане непроменен според Fitch Ratings, на ниво от 3,8% от БВП, което е в съответствие с настоящата медиана за страните с рейтинг като нашия.
Fitch прогнозира по-бавният икономически растеж да доведе до по-ниски данъчни приходи, а очакваното изплащане на дивиденти от държавните енергийни компании да запази общите бюджетни приходи без промяна през следващата година.
Това, което би имало положително въздействие върху кредитния рейтинг на България, е напредъкът в присъединяването към еврозоната, включително доверието, че страната отговаря на заложените критерии за членство и вероятния срок за приемане на еврото. Освен това добро влияние би имало подобряването на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждането на управленски и структурни реформи, които да подобрят бизнес средата, както и за ефективно ползване на средствата от ЕС.
Лош сценарий за рейтинга на страната би имало при значително забавяне на присъединяването ни към еврозоната, което може да се дължи на неизпълнение на критериите за конвергенция или неблагоприятно развитие на икономическата политика. Негативно би се отразил и период на енергиен недостиг в България или в държави, които са нейни важни търговски партньори. Повишен риск от такъв сценарий също би бил фактор.
10:37 | 26.11.22 г.
