Жените напускат високите етажи на компаниите с по-бърз темп от когато и да е било – като дамите остават по-малко вероятен избор за повишение до лидерски позиции на първо място.
За всяка жена на директорска позиция, която е повишена, две други жени директори избират да напуснат компаниите си. Това показва доклад на McKinsey & Co. и LeanIn.org, цитиран от Bloomberg. Организациите, които са анализирали данни от 12 млн. служители в над 330 компании в САЩ и Канада, проследяват положението на жените на работното място от 2015 г.
„Жените са също толкова амбициозни, колкото мъжете, но напускат компаниите си с най-бързия темп, който сме виждали някога, и в повече от мъжете в ръководствата“, коментира главният изпълнителен директор на LeanIn Рейчъл Томас. „Ние наистина смятаме, че това може да се окаже бедствие за компаниите“, допълва тя.
Жените отдавна са в по-неблагоприятна позиция на работното място от мъжете, но много от тези проблеми бяха усилени допълнително от Covid пандемията. Липсата на достъпна грижа за децата е фактор за напускането на работната сила от повече жени, отколкото мъже през последните години. Свиването на разликата в заплащането между половете също се забави по време на пандемията.
Сега дамите по високите корпоративни етажи правят нова оценка на ситуацията – заради липса на възможности за развитие, гъвкавост или неравно отношение или отношение от тези и други фактори.
Сюзън Чапман-Хюс напуска работата си във финансова компания след 11 години. По думите ѝ причината е, че следващото предложение за позиция, което ѝ е било направено, „не пасва на наратива“, който тя има за себе си.
„Не всяка организация може да ви даде каквото искате за остатъка от кариерата ви“, казва тя. „Трябва да сте достатъчно умни, за да преследвате тези желания“, допълва Чапман-Хюс.
В момента само един от четирима лидери от висшия корпоративен мениджмънт (C-suite) е жена, показва докладът. Делът е една от 20 за жените от различни етноси.
В същото време на всеки 100 мъже, повишени до мениджърски пост от начална позиция, 87 жени са повишени. При жените от различни етноси броят намалява до 82. За сравнением в предходния доклад стойностите са били съответно 86 и 85.
Кармен Браянт наскоро напуска поста си на управляващ директор в компания за онлайн набиране на персонал, след като брат ѝ умира от рак на дебелото черво.
„Получих това просветление, че животът е наистина кратък и няма причина да съм на място, което не ми е от полза“, посочва Браянт, която иска да поеме по-широкообхватна роля. Тази настройка помага на Браянт, която е чернокожа, да отиде във WizeHire, платформа за онлайн намиране на работа, където е вицепрезидент по маркетинга.
„Много жени смятат, че ако работят упорито, хората ще ги забележат и това ще е достатъчно“, казва тя. „Истината е, че жените трябва да се застъпват за себе си. А чернокожите жени трябва да вървят по тънка линия – да внимават за това колко агресивни са приемани“, допълва Браянт.
И докато компаниите продължават да настройват политиките си за работа от разстояние след бума ѝ заради пандемията, McKinsey и LeanIn установяват, че само една от десет жени служителки иска да работи от офиса през по-голяма част от времето. В обобщението на данните от доклада се казва, че „много“ жени определят хибридния начин на работа ключова причина да останат при даден работодател.
„Жените не се разделят с работата, а с компаниите, които не предлагат работната среда и възможностите, и гъвкавостта, които са толкова ключово важни за тях“, коментира Рейчъл Томас.
11:18 | 01.11.22 г.
