Финансовите активи на българите са нараснали с 6% през 2021 г. до 100 млрд. евро

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 6,1% през 2021 г. до 100 млрд. евро, което е под дългосрочната средна стойност от 7,5% годишно през последното десетилетие, сочи докладът на Allianz Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.

Един от двигателите на ръста са активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове, които отбелязват стабилно увеличение от 13%, подхранвани от нарастващия дял на новите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро. 

По-голямата част от новите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3 млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8%. 

Ценните книжа, от друга страна, отбелязват ръст с едва 2,2% през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6,0%. Освен на колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (-75% спрямо 2020 г.). 

Нетните финансови активи се увеличават с 4,9%, като на глава от населението са 11 410 евро, което нарежда България на 36-то място в проучването.

По отношение на дълга на домакинствата в България през 2021 г. той се е повишил с 10,8%. Съотношението дълг към БВП се запазва на ниво от 31% благодарение на силния икономически растеж. Това приблизително съответства на средната стойност от 33% за страните от Източна Европа, членки на ЕС. 

Последно „Ура!“

Според доклада 2021 г. вероятно е последната година на старото „ново нормално“ със силни фондови пазари, задвижвани от паричната политика. Домакинствата по света се облагодетелстваха значително - за трета поредна година глобалните финансови активи нараснаха с двуцифрено число, достигайки 233 трлн. евро (+10,4%). През последните три години това богатство се е увеличило със зашеметяващите 60 трлн. евро. 

Три региона се открояват с ръст на активите: Азия, но без Япония (+11,3), Източна Европа (12,2%) и Северна Америка (+12,5%). 

Основният двигател на растежа е бумът на фондовите борси. Той е допринесъл с около две трети за растежа на богатството през 2021 г. 

Новите спестявания също остават високи. Въпреки спада с около 19% през 2021 г. с 4,8 трлн. евро, те все още са с 40% над нивото през 2019 г. Видът на спестяванията, макар и незначително, също се променя: делът на банковите депозити намалява, но с дял от 63,2% той остава предпочитаният вид активи за спестителите. 

От друга страна, ценните книжа, както и инвестициите в застрахователни и пенсионни фондове, набират все по-голяма популярност, но техният дял в новите спестявания е далеч по-малък, съответно с 15,5% и 17,4%. Отразявайки тази динамика, банковите депозити в световен мащаб са нараснали с 8,6% през 2021 г., което е второто по размер увеличение (след скока от 12,5% през 2020 г.). Активите на застрахователните и пенсионните фондове отчитат много по-слабо развитие, нараствайки с едва 5,7%.

Повратна точка

2022 г. бележи повратна точка. Войната в Украйна затрудни възстановяването след Covid-19 и обърна света с главата надолу: инфлацията  е висока, енергията и храната са недостатъчни, а паричното затягане притиска икономиките и пазарите. 

Богатството на домакинствата ще се повлияе значително и те ще изпитат затруднение. Очаква се глобалните финансови активи да намалеят с повече от 2% през 2022 г., което ще е първото значително „унищожаване“ на финансово богатство след финансовата криза през 2008 г. В реално изражение домакинствата ще загубят една десета от богатството си. 

За разлика от 2008 г., която беше последвана от относително бърз обрат, този път средносрочната перспектива е мрачна: средният номинален растеж на финансовите активи се очаква да бъде 4,6% до 2025 г., в сравнение с 10,4% през предходните три години.

Завръщане на дълга

В края на 2021 г. дългът на домакинствата в световен мащаб възлиза на 52 трлн. евро. Годишното увеличение от 7,6% значително надминава дългосрочната средна стойност от +4,6% и ръста през 2020 г. от 5,5%. 

Въпреки това поради рязкото увеличение на номиналното производство съотношението дълг към БВП в глобален мащаб спада до 68,9% (70,5% през 2020 г.). 

Географското разпределение на дълга се промени след последната криза. Докато делът на развитите пазари намалява, развиващите се икономики формират все по-голям дял от глобалния дълг. 

„Рязкото увеличение на дълга в началото на глобалната рецесия е тревожно“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „През последното десетилетие дългът на домакинствата в развиващите се пазари е нараснал с двуцифрено число и над пет пъти по-бързо от скоростта, наблюдавана в развитите икономики. Все пак общите нива на дълга изглеждат управляеми, но предвид силните структурни насрещни ветрове, пред които са изправени тези пазари, съществува реална заплаха от дългова криза“, допълва тя.