Инфлация, повишаващи се лихвени проценти и същевременно опасност от рецесия: неотдавнашните резки колебания на цените на акциите и облигациите, както и спадът на курсовете в края на седмицата заради подновените опасения за лихвените проценти в САЩ показват колко много тревожи това инвеститорите. Стратезите на фондовите пазари предполагат, че скоро ситуацията няма да се подобри.
Според Улрих Катер, главен икономист на фондът за ценни книжа към Dekabank, е твърде рано да се дава положителна оценка, „докато тенденцията на инфлацията не се успокои". Но изглежда, че това няма да се случи поне до края на годината. Дотогава големите колебания в цените на акциите ще останат на дневен ред, очаква той, цитиран от Handelsblatt.
Анализаторът Свен Щрайбел от DZ Bank - както и много други пазарни експерти - смята, че паричната политика ще е доминираща. „Пазарът на акции вероятно ще продължи „да диша“ основно с развитието на доходността по облигациите, т.е. с реториката на централните банки", казва той. Доходността по облигациите направи акциите много по-малко привлекателни.
Въртележката с цените, преминаващи през възходи и падения през изминалата седмица, показва колко много инвеститорите са загрижени за тази тема: надеждите за по-предпазлива парична политика на САЩ доведоха до значително повишаване на цените на акциите през първата половина на седмицата. Изненадващо силните данни за пазара на труда накараха тази надежда да избледнее и отново генерираха поевтиняване на международните акции и облигации.
Един от най-важните американски индекси, S&P 500, спадна с 2,8% в петък, а технологичният Nasdaq 100 - с 3,9%. Германският Dax загуби 1,6%, а индексът на еврозоната Euro Stoxx 50 спадна с 1,7%. Волатилността на Dax се повиши с почти една трета през миналата седмица в сравнение с дългосрочната средна стойност. Колебанията в цените на акциите в световен аспект нараснаха още повече и достигнаха 35%.
В Азия инвеститорите също бяха предпазливи в началото на седмицата. По обяд местно време Шанхайската фондова борса отчете понижение с 0,1%. Индексът на най-важните компании в Шанхай и Шънджън загуби 0,5%. Официалните празници в Япония и Южна Корея са причина за слабата търговия в Азия.
На пазарите на облигации опасенията от по-нататъшно повишаване на лихвените проценти също доведоха до понижения в курсовете. Доходността по най-важните държавни облигации в света – десетгодишните американски държавни облигации - леко се повиши до 3,89%. Доходността по десетгодишните германски бундове се повиши още по-рязко до 2,19%.
Така че основният въпрос за стратезите остава докъде ще стигнат централните банки. Робърт Грайл, главен инвестиционен стратег в Bank Merck Finck, посочва, че „тенденциите около инфлацията все още не позволяват по-малко рестриктивен курс от страна на централните банки".
Едгар Уолк, главен икономист в отдела за управление на активи на Metzler, също очаква по-нататъшни значителни стъпки по отношение на лихвените проценти. Той подчертава, че Федералният резерв на САЩ все още основава паричната си политика изключително на инфлацията.
Вярно е, че инфлацията при стоките е преминала своя връх и веригите за доставки се нормализират. Но инфлацията при услугите е по-устойчива. Поради това Уолк вижда „риск, че основният лихвен процент в САЩ ще трябва да се повиши до 5%".
Протоколът на Фед и инфлацията в САЩ ще са на фокус
През новата седмица освен протоколите от последното заседание на Фед в сряда, особено важни ще са данните за инфлацията в САЩ за септември в четвъртък. „Натискът върху цените в САЩ отслабва много бавно", казва икономистът на Commerzbank Бернд Вайденщайнер.
„Едва през следващите няколко месеца можем да очакваме известно облекчени“. Що се отнася до инфлацията, експертите очакват леко понижение на годишна база до 8,1% през септември след 8,3% през август.
Що се отнася до следващите стъпки на Фед, все повече нарастват очакванията, че централните банкери искат сравнително бързо да сведат основния лихвен процент до ниво от 4,5%. Чарлз Евънс, ръководител на Фед в Чикаго, заяви, че от последните доклади изглежда, че централната банка ще достигне лихвено ниво от 4,5-4,75% през следващата година.
Понастоящем основният лихвен процент в САЩ е в диапазона от 3% до 3,25%. През следващия месец много икономисти очакват Фед да осъществи четвъртата си основна стъпка по отношение на лихвения процент с 0,75 процентни пункта. За това допринасят добрите данни за пазара на труда и ръстът в цените на петрола след съобщението на ОПЕК+ в средата на седмицата, че ще намали значително производството.
В края на седмицата петролът от сорт Брент поскъпна с около четири процента до петседмичен връх от 99,5 щатски долара за барел. Цената на американският суров петрол WTI се движеше в подобна посока.
В Европа стратезите и централните банкери също очакват основните лихвени проценти да продължат да се повишават с оглед на огромната инфлация от десет процента на годишна база. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел се изказа в подкрепа на по-нататъшно "значително" увеличение на основните лихвени проценти в еврозоната. Анализаторът Хартмут Прейс от DZ Bank очаква основният лихвен процент по рефинансирането да бъде повишен постепенно от сегашните 1,25% до 2,75%.
Освен това опасността от световна рецесия се е увеличила още повече, както подчерта ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Тя обърна внимание на Европа с оглед на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна.
Този втори ключов въпрос за пазарите кара стратезите да се чудят колко рецесия вече се съдържа в цените. Известният инвеститор и управител на активи Йенс Ерхардт, ръководител на DJE Kapital, изразява „малко съмнение, че в средносрочен план цените ще паднат много по-ниско през тази година".
Вярно е, че досега печалбите от акции на много компании са се запазили изненадващо добре - особено в секторите, зависещи от цените на енергията. Според Ерхард обаче е безспорно, че световната икономика се насочва към тежка рецесия, която в миналото винаги е водила до значителен спад на печалбите от акции.
Първите големи американски компании представят резултати за третото тримесечие
Въпреки това анализаторът не иска да звучи твърде песимистично. Според него цените на акциите в Европа вече са включили голяма част от икономическите тревоги под формата на възможни понижения на печалбите на компаниите.
Сегашните нива на Dax отразяват очакванията за печалбите, които са явно под консенсуса, особено за цикличните книжа: Като цяло това би означавало намаляване на печалбата с два процента през 2022 г. По този начин цикличните концерни очакват потенциално намаляване на печалбата поради рецесия. През изминалото трето тримесечие вече имаше повече отрицателни ревизии на печалбите за текущата финансова година и за двете следващи години - особено за акциите в САЩ.
Въпреки това, на фона на очакваната рецесия през първата половина на 2023 г., вероятно ще има допълнителни намаления на прогнозите. Ако корпоративните данни от предстоящия отчетен сезон за третото тримесечие на 2022 г. подобрят общите нагласи на инвеститорите, това би могло да стимулира и цените на акциите, изразява надежда експертът на DZ Bank: например ако големите публични компании, включени в международните индекси на сините чипове, успешно преодолеят настоящите кризи благодарение на своята ценова мощ.
През новата седмица освен данните за инфлацията в САЩ на дневен ред е началото на горещата фаза от сезона на отчетите. Първите докладващи са големите американски банки JP Morgan, Morgan Stanley и Wells Fargo в петък. Тогава инвеститорите се надяват да получат информация за потреблението от отчетите за големия им бизнес с кредитни карти. Настроението на потребителите в САЩ за потребителските разходи се смята за основна опора на най-голямата икономика в света.
В петък ще бъдат обявени и продажбите на дребно в САЩ, за които се очаква да са се повишили леко. В сряда ще бъдат публикувани данните за промишленото производство в Европа. За там се очаква ръст от 0,5% през август според експерта на Commerzbank Вайденщайнер.
Промишлеността се възползва от лекото облекчаване на затрудненията в доставките и големия брой поръчки. Въпреки това намаляването на търсенето говори против устойчиво възстановяване през следващите месеци.
Какво още ще следим през седмицата
Понеделник: В сравнение с първата половина на тази година икономиката на еврозоната отбелязва забележимо забавяне на растежа. Това вероятно ще бъде подчертано от първия водещ показател за октомври - икономическия индекс Sentix. Забавянето на световната икономика, високата инфлация, затягането на паричната политика в международен план и не на последно място енергийната криза оказват влияние върху настроенията. Тъй като икономическите очаквания вече са близо до най-ниската си стойност за всички времена, по-силното низходящо движение през октомври вероятно ще дойде от оценката на настоящата ситуация, която все още е далеч от най-ниската си стойност за всички времена. Като цяло индексът на бизнес цикъла на Sentix ще продължи да намалява.
Четвъртък: През предходния месец обявяването на потребителските цени в САЩ отново предизвика вълнение на капиталовите пазари, тъй като тогавашните очаквания бяха силно надхвърлени. Това е особено вярно за данните, изключващи храните и енергията. Базисната инфлация отново се разделя на наеми и остатък, а през септември се очаква още едно силно увеличение на цените в областта на наемите. Неотдавнашният спад на цените на имотите предполага, че ситуацията ще се облекчи едва през следващата година. По отношение на основната инфлация, въпреки че свързаният с предлагането ценови натиск отслабва поради намаляването на проблемите по веригата за доставки, свързаната с търсенето инфлация засега се оказва упорито твърде висока. Данните за септември вероятно ще потвърдят това впечатление по принцип.
Петък: През последните месеци икономическите опасения в Китай нараснаха. За разлика от повечето други страни обаче тук високите потребителски цени и затягането на паричната политика не играят роля. Напротив, през годината Китайската централна банка все повече облекчаваше условията за финансиране, особено за да помогне на сектора на недвижимите имоти да си стъпи на краката. Ценовият натиск вероятно е останал умерен през септември. Въпреки че темпът на инфлация вероятно ще се повиши от 2,5% на 2,9% (прогноза на DekaBank), това се дължи главно на базовия ефект. През следващите месеци инфлацията вероятно отново ще се понижи на фона на слабата икономика.