По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Седем партии влизат в следващото 48-о Народно събрание. На първо място е ГЕРБ с 25,3% от гласовете и 67 мандата в бъдещия парламент, следвани от "Продължаваме промяната" – 20,2% и 53 мандата, ДПС с 13,8% (36 мандата), "Възраждане" с 10,2% (27 мандата), БСП – 9,3% (25), ДБ – 7,4% (20), и "Български възход" – 4,6% и 12 мандата. Рекордно ниска избирателна активност беше отбелязана на тези избори – едва 39,4% по данни на ЦИК.
Лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов няма да е депутат. ЦИК одобри подаденото от него заявление, с което той се отказва да бъде посочен като избран за народен представител. Също отказва да е депутат и Николай Събев - бивш министър на транспорта, който водеше листата на Продължаваме промяната в Русе.
В първия си коментар на резултатите от изборите президентът Румен Радев каза, че избирателите са дали ясен знак към партиите, че очакват диалог и намиране на общи решения. През тази седмица президентът ще обяви кога ще свика парламента и увери, че ще има достатъчно време за търсене на консенсус.
В средата на седмицата стана ясно ,че ГЕРБ ще излъчи контактни групи за преговори с останалите политически сили по приоритети. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Асен Василев и Кирил Петков обявиха формацията за опозиция. "Демократична България" няма да участва в преговори за управление с ГЕРБ или ДПС, заяви съпредседателят на движението Христо Иванов. ДПС и "Български възход" декларираха готовност да преговарят за коалиции.
"Възраждане", четвъртата по големина парламентарна фракция, няма да участва в контактната група, предложена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Лидерът на партията Костадин Костадинов обяви, че е готов да опита да състави правителство с третия мандат.
Същевременно той се опита да изгони журналисти от редица издания от пресконференция на партията, замесвайки се в пореден скандал. От Асоциацията на европейските журналисти - България призоваха за бойкот на политици, които обиждат репортерите. Скандалът предизвика нарочна позиция на Съвета за електронни медии с призив към политиците да се придържат към цивилизационните норми на поведение като гарантират спазването на принципите на плурализъм и равнопоставен достъп до информация на журналистите.
За 10 години населението на България е намаляло с близо 845 хиляди души, което е спад с над 11 процента. Към 7 септември 2021 година, когато беше извършено последното преброяване, населението е близо 6 милиона и 520 хиляди. Това сочат резултатите от преброяването от миналата година, данните от което бяха официално представени ден след изборите.
Все повече прогнози са за по-силен ръст на икономиката през тази година и по-нисък догодина, след като и „Уникредит Булбанк“ ревизира очакванията си. Сега се прогнозира БВП за 2022 г. да порасне с 3,2%. ЕБВР също повиши данните за тази година - до 3%. За сметка на по-високите ръстове за тази година кредиторите са ревизирали надолу очакванията си за 2023 г. Най-рязко е понижението на „Уникредит Булбанк: - до едва 0,5% ръст на икономиката догодина. Световната банка също увеличава леко очакванията си за икономическия растеж на България през 2022 г. В доклада си за региона на Европа и Централна Азия институцията посочва, че БВП на България ще се разшири с 2,9% тази година. В пролетната актуализация на прогнозата за региона се предвиждаше БВП на България да нарасне с 2,6% тази година, т.е. повишението е с 0,3 процентни пункта. За 2023 г. обаче Световната банка рязко намалява очакванията си за растежа на българската икономика до 1,7% от 4,3%, или с 2,6 пр.п. За 2024 г. се очаква растежът да се ускори до 3,3% при предишна прогноза за 3,7%, т.е. има понижение на оценката с 0,4 пр.п.
Експертна проверка от ЕК ще бъде в България и Румъния през тазиа седмица, за да провери прилагането на шенгенското законодателство. Това съобщи чешкият министър по европейските въпроси Микулаш Бек, чиято страна председателства в момента Съвета на ЕС. Проверката е по покана на властите в София и Букурещ.
Бизнес климатът в страната се подобрява леко през септември спрямо август, като общият индикатор е с 0,8 пункта нагоре, показват резултатите на НСИ. По-положително са настроени компаниите в промишлеността, търговията на дребно и услугите, докато оценките на мениджърите от строителния бранш се влошават.
Европейската комисия одобри новата Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП). Бюджетът ѝ е близо 3 млрд. лв. Тя е продължение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК) и ще се изпълнява от Министерството на иновациите и растежа.
Очаква се изпълнението на програмата да стартира още до края на тази година, съобщават от Министерството на иновациите и растежа.
Първата процедура по програмата ще е с бюджет 127 млн. лв. и ще е насочена към микро-, малките и средни фирми от различни сектори на икономиката. Тя е за разработване на иновации в предприятията.
Дълговият пазар се затегна допълнително и правителството пласира ценни книжа за едва 100 млн. лв. Подадените поръчки на последния аукцион са били за 156 млн. лв. при предложени 200 млн. лв. от емисията с падеж през юли 2026 г. Постигнатата доходност се е покачила до 4,01%. Само преди две седмици 200 млн. лв. от същите книжа бяха продадени при 3,01% доходност. Увеличава се и рисковата премия. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 221 базисни пункта, докато преди няколко седмици нивото му беше 147 базисни пункта. Рязко влошаващите се условия принудиха и Министерството на финансите да отпише по-рано заявения емисионен календар до края на годината.
Европа, ЕС и еврозоната
Държавите от ЕС постигнаха съгласие по нов пакет от санкции срещу Русия. Наред с други неща, той включва и ценови таван за износа на руски петрол. Ако цената им надхвърли все още неуточнен таван, доставките на руски петрол за трети страни ще бъдат забранени. Пакетът включва изключения за държави с големи корабни индустрии като Гърция, Кипър и Малта. Освен това ще бъдат наложени нови забрани за износ, например в авиационния сектор, а на гражданите на ЕС ще бъде забранено в бъдеще да заемат места в управителните органи на руските държавни компании.
Европейската комисия отправи критики към германския ценови таван за газа. В съвместна статия за FAZ комисарите на ЕС по икономическите въпроси и вътрешния пазар Паоло Джентилони и Тиери Бретон критикуват факта, че не всички държави членки разполагат със същата бюджетна свобода като Германия, което може да наруши конкуренцията на вътрешния пазар. Затова комисарите настояват за „общи европейски инструменти". Програмата Sure, която ЕС стартира по време на кризата с коронавируса, можела да послужи за модел.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи да се въведе временен таван на цените на природния газ. Той следва да се прилага, докато не бъде създаден нов ценови индекс на ЕС, който да гарантира по-добро функциониране на пазара. За тази цел таванът на цените на газа следва първоначално да се прилага само за газа, използван за производство на електроенергия. Освен това ще трябва да се активизират преговорите с партньори като Норвегия за допълнителен внос на газ.
Министрите на финансите на ЕС и Парламентът на ЕС разработиха различни компромисни варианти за финансиране на планираните инвестиции в енергетиката. Комисията по околна среда иска да ускори продажбата на сертификати на търг, която беше планирана за периода 2026-2030 г., и да разпредели приходите между държавите членки до края на 2025 г. Финансовите министри на ЕС решиха също така да ускорят продажбата на търг на права за емисии на CO2, която се очаква да донесе 5 млрд. евро. Останалите 15 милиарда евро ще бъдат предоставени от фонд за иновации, с който ЕС ще насърчава иновативни проекти за намаляване на емисиите на CO2. Преди парите да бъдат разпределени, Парламентът и Съветът на министрите все още трябва да се споразумеят за обща линия. Комисията възнамерява да похарчи общо 20 млрд. евро, за да намали зависимостта на Европа от руския газ и петрол.
Газохранилищата в Европа вече са пълни почти на 90 процента. На борсата в Нидерландия цената на едро на природния газ падна до най-ниското си ниво от юни-юли. Намалялото търсене, съчетано с увеличени доставки на тръбен газ от Норвегия и на втечнен газ от САЩ, е успяло да компенсира спрените руски доставки.
От тази събота спасителният фонд на еврозоната ЕМС се ръководи временно от французина Кристоф Франкел. Досега начело на ЕМС стоеше германецът Клаус Реглинг, но той напусна след два мандата. Правителствата на държавите от еврозоната все още не са успели да се споразумеят за наследник. Министърът на финансите на Ирландия Паскал Доноху е смятан за най-обещаващиякандидат.
Британският министър-председател Лиз Тръс защити своя обрат в данъчната политика. Тя обоснова отказа си от премахване на най-високата данъчна ставка, като заяви, че това не бива да отклонява вниманието от важните части на нейния план за растеж. Въпреки че все още се планира намаляване на данъците на конференцията на партията на торите в Бирмингам Тръс заяви, че ще се води „отговорна политика на харчене", ще се намали дългът и ще се смали държавата. Правителството също така искало да представи новия бюджет още този месец, а не в края на ноември, както беше планирано първоначално. След обявяването на първия проект преди почти две седмици доходността по британските държавни облигации скочи, а паундът падна до рекордно ниско ниво.
Най-голямата швейцарска банка Credit Suisse обяви обратно изкупуване на свои облигационни ценни книжа. Ще бъдат изкупени общо 20 облигации с общ обем до три милиарда швейцарски франка. С тази стъпка втората по големина швейцарска банка иска да намали дълговете си и да възвърне доверието на инвеститорите. В началото на седмицата акциите на Credit Suisse се сринаха значително. По-рано главният изпълнителен директор Улрих Кьорнер заяви, че банката се намира в „критичен момент". Наред с другото, загубите от инвестиционното банкиране натоварват бизнеса.
Глобалната икономика
Петролният алианс ОПЕК+ се договори за най-голямото съкращение на производството на петрол от 2020 г. насам. От ноември нататък той иска да добива с два милиона барела на ден по-малко от преди, за да стабилизира спадащата напоследък цена на петрола. От известно време САЩ настояват за увеличаване на добива от страните от организацията. Президентът на САЩ Джо Байдън разкритикува решението като „недалновидно".
Световната търговска организация (СТО) коригира прогнозата си за развитието на световната търговия. За 2022 г. сега се очаква увеличение на обема на търговията със стоки с 3,5% в сравнение с едва 3,0% през април. За 2023 г. прогнозата беше намалена от 3,4% на 1,0%. Що се отнася до световния икономически растеж, СТО продължава да очаква +2,8% през тази година. За 2023 г. се прогнозират 2,3% (пролетта: +3,3%).
Развиващи се пазари
Инфлацията в Турция през септември достигна нов рекорд за последните 24 години заради продължаващата странна икономическа политика на президента Ердоган. Потребителските цени са нараснали с 83,45% на годишна база, което е най-високото ниво от юли 1998 г. и ръст спрямо 80,21% през август. Местният президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърля установения икономически консенсус, че повишаването на лихвените проценти помага за ограничаване на инфлацията. Той нареди на централната банка да намали разходите по заемите на два пъти през последните два месеца, като финансовата институция понижи лихвения процент до 12.
Според последния доклад на Световната банка през 2020 г. 70 милиона души ще изпаднат в крайна бедност. Това е най-голямото увеличение от началото на измерванията. Това означава, че около 9% от световното население, или 700 милиона души, живеят в крайна бедност (под 2,15 долара на ден). Според Световната банка основната причина за увеличението е пандемията от коронавируса, която е намалила доходите в развиващите се страни повече от средното. Бедността е особено висока в зоните на конфликти, селските райони и Африка на юг от Сахара.
19:34 | 09.10.22 г.
