Полската централна банка запази непроменени лихвите заради опасения от рецесия

Полската централна банка неочаквано прекрати своя продължил една година цикъл на затягане на паричната политика чрез лихвени повишения, след като признаците за предстоящо икономическо забавяне изместиха фокуса ѝ от ускорената инфлация, съобщава Bloomberg.

Служителите на полския регулатор запазиха основната лихва непроменена на ниво от 6,75 на сто, което е в противоречие с прогнозите на 27 от общо 30 икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Управителят на централната банка Адам Глапински сигнализира миналия месец, че паузата в покачването на лихвите може да настъпи още през октомври. И все пак последните данни за инфлацията показаха, че тя се е ускорила до най-високото си ниво за последните 26 години, което тласна икономистите към прогнози за още по-строги мерки.

Регулаторът повиши лихвите на всяко едно от последните 11 заседания в опит да ограничи покачването на цените. Тази серия повлия негативно на хората, търсещи ипотеки или натоварени с такива, и предизвика тревога за икономическа рецесия – риск, който Глапински многократно отхвърляше, определяйки го като малко вероятен.

„Очаква се по-нататъшно забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите тримесечия, докато икономическите перспективи са обект на значителна несигурност“, изтъква централната банка в сряда. Икономическите данни досега показват, че растежът се е забавил допълнително през третото тримесечие.

Централната банка повтори, че е готова да се намеси на валутния пазар, за да се справи с волатилността.

„Съветът за парична политика очевидно се надява, че забавянето ще ограничи инфлацията и ще даде повече време за връщането ѝ до целта от 2,5%“, заявиха икономисти от ING в Twitter, добавяйки: „Това е рискована стратегия“.

Икономистите на Bank Pekao SA, които прогнозираха, че лихвите ще останат непроменени в сряда, посочиха, че централната банка на Поша не е приключила със затягането на своята политика. Нов набор от прогнози през ноември „ще покаже нови инфлационни рискове и ще даде възможност на Съвета по парична политика да преразгледа своята стратегия“, изтъкват икономистите.