Австралия стана първата страна сред развитите икономики, чиято централна банка прекъсна серията от агресивни увеличения на лихвите, като на последното заседание служителите на регулатора повишиха лихвените проценти само с 25 базисни пункта (б. п.), съобщава Bloomberg.
Доходността по австралийските облигации се срина, както и стойността на австралийския долар, след като Австралийската централна банка повиши основната си лихва до 2,6% - ход, който очакваха само една четвърт от общо 28 анкетирани икономисти.
Гуверньорът на регулатора Филип Лоу затвърди ангажимента си за затягане на паричната политика, противопоставяйки се на тенденцията при другите големи централни банки, коментира Гарет Еърд от Commonwealth Bank of Australia.
Служителите на централната банка вземат под внимание факта, че австралийските домакинства са натоварени с един от най-големите дългове и че преобладаването на променливи лихви при ипотеките означава, че повишенията от страна на регулатора оказват особено големи ефекти.
Решението на Лоу и неговите колеги предизвика най-големия спад в рамките на деня на доходността по 3-годишните държавни облигации от октомври 2008 г. насам, когато централната банка сви лихвите с един процентен пункт (100 б. п.), докато светът навлизаше във финансова криза.
Централната банка на Австралия е в разгара на най-рязкото затягане на паричната си политика от поколения насам, присъединявайки се към опитите на други институции да овладеят инфлацията.
И все пак растежът на потребителските цени в Австралия не е толкова силен, колкото другаде, като Лоу се опитва да се върне към целта си за ниво на инфлация от 2-3%, без да срине икономиката.
Това контрастира с други централни банки, включително Федералния резерв на САЩ, които превърнаха охлаждането на инфлацията в свой основен приоритет.
Австралийският регулатор осъществи агресивно затягане на паричната си политика, като в последните пет месеца повиши лихвата до ниво от 2,35%, след като по-рано миналата година прогнозира, че е малко вероятно лихвите да се повишат преди 2024 г.
Според Джонатан Кърнс, помощник-управител на регулатора, покачващите се лихви всъщност може да са от полза за австралийците, които искат да закупят нов дом, тъй като те намаляват цената на жилищата достатъчно, така че накрая месечните вноски по ипотеките са по-ниски.
"Изчисленията ни показват, че плащанията по ипотеките за нови купувачи на жилища ще бъдат по-високи за около две години в резултат на по-високите лихви. След това обаче спадът в цената на жилищата и размера на заема ще започне да доминира. Това предполага, че тъй като по-високите лихви намаляват цената на жилищата и размера на заема, вноските за новите заемополучатели биха могли да бъдат по-ниски, отколкото ако лихвите не бяха увеличени", обясни централният банкер.
Бордът остава решен да върне инфлацията до целта и ще направи всичко необходимо, за да постигне това, категоричен е от своя страна Лоу.
Австралийският борсов бенчмарк S&P/ASX 200 прибави 3,8% към стойността си при приключването на редовната търговия във вторник.
Ястребовите настроения сред служителите на Фед и признаците, че затъналите в дългове австралийски домакинства се справят с повишаването на лихвите, карат икономистите да предположат, че централната банка на Австралия ще предприеме още едно, последно, голямо лихвено увеличение, преди да се върне към по-умерен темп на затягане.
Лоу отново подчерта, че ефектът от политиката ще се усети със закъснение.
Регулаторът очаква инфлацията да достигне връх от около 8%, преди да се забави през следващата година. Решението на Лоу да намали темпа на затягане обаче предхожда новите данни за инфлацията за третото тримесечие, които ще бъдат публикувани по-късно през октомври.
Икономистите очакват, че централната банка ще спре с повишенията при лихвено ниво от 3,35%, докато пазарите прогнозират тя да прекъсне серията на равнище от 3,6%, което ще бъде постигнато към средата на 2023 г.
Бързото затягане на политиката тласна икономистите към прогнози за рязко забавяне на растежа на австралийската икономика през следващата година.
Самият Лоу признава, че служителите на регулатора нямат много опции за охлаждане на инфлацията в опита си да помогнат на икономиката да осъществи т.нар. „меко кацане“.