Миграцията има съществен принос за намалението на населението в България, наред с това е високата смъртност, както и пандемията в последните две години. Ситуацията не е апокалиптична, но трябва да се вземат мерки, които са свързани с по-добро здравеопазване и социална система.
Така коментираха данните от последното преброяване на населението в България Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика", и заместник-председателят на НСИ Диана Янчева.
Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява. При последното преброяване миналата година е отчетено най-голямото намаление на населението за последните 40 години. Така към 7 септември 2021 г. то е 6 519 789 души, което е спад с 844 781 души спрямо предходното преброяване през 2011 г., отчете Националният статистически институт (НСИ).
При подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат, смята Костова.
По думите ú данните от последното преброяване на населението не са изненада. Те потвърждават всички тенденции, които през последните 40 години са характерни за страната ни. „Не е изненадващо, че населението намалява, като се имат предвид демографските показатели и фактът че, България е "отдаваща страна" - хората емигрират“, коментира Костова.
Тя отбеляза, че демографските процеси не са необратими и при подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат.
Костова обърна внимание, че застаряващото население не е характерно само за България, а за всички развити страни в ЕС, но при нас този дял става твърде висок. В България има региони, в които преброяването показва, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. „Увеличава се тежестта за населението в активна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население", каза Магдалена Костова.
Раждаемостта у нас е на нивото на средната в ЕС, но смъртността в България е най-високата в съюза, коментира още Костова.
„Имаме най-голям негативен естествен прираст между родени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията - около 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години“, посочи експертът.
По думите ù проблемът е, че емигрират предимно млади хора в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията.
Трудно е да се каже колко са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, каза още тя. "Хората са обект на преброяване в държавите, в които пребивават. Всички държави почти едновременно правиха преброяване в този период, така че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои държави колко българи живеят", обясни Костова.
Заместник-председателят на НСИ Диана Янчева посочи, че за миналата година 90 хиляди души е отрицателният прираст, което е рекорд откакто се води подобна статистика. „Доближаваме се до годините, в които е имало испански грип през Първата световна война. Тогава сме имали 87 хиляди починали”, каза Янчева.
По думите й България е понесла изключително тежко пандемията по отношение на смъртността. А раждаемостта у нас не е толкова ниска. „Става въпрос не толкова за самата пандемия като пряка причина за смъртност, а като отказ от друго здравеопазване - като страх да отидеш на лекар или достъп до лечение на други заболявания освен COVID“, коментира Янчева.
11:42 | 04.10.22 г.
