Инфлацията в еврозоната продължава да достига нови върхове и през септември, когато се е изстреляла до 10% на годишна база спрямо нивото от 9,1% през август, показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък.
Основният тласък на потребителските цени през септември за пореден месец се дължи на енергията, която поскъпва с цели 40,8%, което е с 2,2 пр.п. повече от ръста на цените през август.
Темпът на растеж на цените в категорията „Храни, алкохол и тютюневи изделия“ също се ускорява с 11,8%, след като през предишния месец бе достигнал ниво от 10,6%.
Цените на неенергийните индустриални стоки също се увеличават с 5,6% на годишна база спрямо 5,1% през август, а на услугите – с 4,3% спрямо 3,8% предишния месец.
Базисната инфлация, която изключва промените в цените на волатилни стоки като енергия и храни и се смята за по-точен показател, също се покачва до 4,8% от 4,3% през август.
Новите данни ще увеличат натиска за действие от страна на Европейската централна банка. В последните дни няколко представители на регулатора заявиха, че ще има нужда цикълът на затягане да продължи, като някои от банкерите подкрепиха още един лихвен ръст от 75 базисни пункта (б.п.).
"Може да се наложи ЕЦБ да увеличи лихвите с още 75 б.п. през следващия месец, докато инфлацията остава неприемливо висока", каза управителят на централната банка на Словакия Петер Кажимир.
По думите му такова увеличение е "много добър кандидат за поддържане темпа на затягане", но също така "е необходимо да се изчака за нови данни" за инфлацията.
"Трябва да сме силни, дори безмилостни, независимо от задаващата се рецесия", каза банкерът, цитиран от Ройтерс.
В сряда управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че ЕЦБ трябва да продължи да покачва лихвите, за да постави инфлацията под контрол, дори страничните ефекти от по-затегната парична политика да са по-слаб растеж.
"Трябва да върнем инфлацията до 2% в средносрочен план и ще направим, каквото се налага, а това е да покачим лихвите на следващите няколко заседания. Ако не изпълним мандата си, това ще навреди далеч повече на икономиката", смята Лагард.
Тя добави, че "първата цел" за лихвите ще е неутралното равнище, което нито стимулира, нито ограничава растежа.
Към момента централната банка на еврозоната е увеличила лихвите с общо 125 б.п. - това стана, след като през юли и през септември ведомството изненада с по-големи лихвени повишения от сигнализираното.