По-важното от миналата седмица 

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България пласира на 15 септември на международните капиталови пазари облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият е със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият е със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%. Емисията е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита на програмата остават 2,1 млрд. евро. Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер от 10,3 млрд. лв. на новия дълг, който може да бъде поет през тази година, заложен в актуализирания държавен бюджет за 2022 година. До реализирането на емисията привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лева и е реализирано чрез пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар в периода март-май тази година. Ново излизане на външния пазар до края на годината няма да има. 

Финансовото ведомство прогнозира, че в предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг. Причините за това са продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти.

Хранилището в Чирен е запълнено на 67% от неговия капацитет, заяви в интервю за БНТ директорът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Според него с темповете, с които върви нагнетяването, има вероятност до края на октомври да се постигне целта, заложена в регламента на Европейския съюз за 80% запълняемост. „Чирен в момента позволява при форсмажорни обстоятелства да добиваме 4 -4,5 млн., а вече в постоянен режим от 3,5 млн. до 4 млн. кубически метра на ден“, каза Малинов. 

България може да получи допълнителни количества природен газ от Азербайджан в замяна на електроенергия, произведена у нас, съобщи служебният министър на икономиката Никола Стоянов в интервю за БНТ. „Съществува тази възможност, потвърдиха ми е принципно, ако ние можем да им предоставяме ток, те вместо да произвеждат този ток, газта, която да спестяват, за да не го произвеждат, да ни я дадат на нас“, каза Стоянов. 

Топлофикация София ще има гориво през цялата следваща година, след като бе подписан нов договор с „Булгаргаз“. Доставките на природен газ за столичното дружество бяха под въпрос заради натрупания дълг от 1,350 млрд. лева към „Булгаргаз“ и към „Българския енергиен холдинг“. „Считано от 07:00 часа на 1 януари следващата година до края на годината всички необходими количества природен газ за София ще бъдат осигурени“, каза председателят на столичния общински съвет Георги Георгиев. От дълга на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ ще бъдат приспаднати 680 милиона лева. Това е сумата, която държавата дължи на столичното парно заради разликата между по високата пазарна цена на газа и регулираната цена на парното и на топлата вода за крайните потребители. 

Три дни, след като прогнозира 30% и поевтиняване на природния газ от 1 октомври, „Булгаргаз“ поиска от 1 ноември синьото гориво отново да поскъпне с 12%. Ако тази прогноза се запази и бъде одобрена от регулатора, цената отново ще се покачи над сочените от работодателите и синдикатите като пределни 250 лева за мегаватчас. Цената е образувана на база прогнозни стойности на ценообразуващите компоненти към 12 септември, посочват от газовото дружество. 

Правителството подготвя схема за компенсации за бизнеса заради високите цени на природния газ, съобщи от своя страна министърът на икономиката Никола Стоянов. „Не може да има компенсации за електроенергия от газ и да поставяме  фирми в неконкурентна ситуация спрямо други. Твърдо ще има и ние ще подготвим схема, която ще предложим на следващия парламент. Разбира се, тъй като без парламент ние не можем да променим нищо“, каза той. 

ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград бе спряна принудително, след като преди седмица неколкократно превиши нормите на серен диоксид. Ако проблемът не бъде решен, има риск да бъдат спрени всички въглищни централи от маришкия басейн, които дават 1/3 от електроенергията на страната, предупреди енергийният министър Росен Христов. „Те са затворени с цел да намерят начин да работят в рамките на нормите и ако не го намерят, трябва да останат затворени, защото иначе ще затворим абсолютно всичко останало“. От своя страна министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова предупреди, че Брюксел може да наложи значителни глоби на страната ни заради неспазване на екологичните изисквания. 

Протест и контрапротест се проведоха в Гълъбово заради ТЕЦ „Брикел“. Едните изказаха недоволството си, че Брикел“ замърсява въздуха, а другите защитиха работните си места. Това е единственият ТЕЦ в страната, който няма работеща серочистка. 

Интерконекторът между Гърция у България вече има акт 15 за територията на нашата страна. Документът удостоверява, че съоръжението е изпълнено и технически изправно и строителят - гръцката компания „Авакс“ предава обекта като завършен. От компанията очакват свикване на комисия за акт 16, за което са изпълнили необходимите стъпки. Служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков инспектира разпределителната станция край Стара Загора и диспечерския център до хасковското село Стамболийски. Той бе категоричен, че срокът за въвеждане на съоръжението в търговска експлоатация ще бъде спазен – „аз се надявам - другата седмица“.  "Държавата е готова за Акт 16 на интерконектора с Гърция, очаква се това да се случи другата седмица. Взети са всички документи от общини и от дружества", заяви пред БНТ  Шишков.

Ръстът на износа към юли достига 41,7% спрямо година по-рано. През първите седем месеца от страната са изнесени стоки за над 54 млрд. лв., показват предварителни данни на националната статистика. Стойността е по-висока и спрямо сравнимия период на предкризисната 2019 г. - с 61%. Експортът към европейските пазари продължава да заема основна част от общия, както и да расте по-бързо, отколкото този към трети страни, а най-голямо повишение отчита износът на енергийни ресурси. Само през юли експортът достига 8,065 млрд. лв. при 37,6% годишен ръст.

Годишна инфлация от 17,7% към август отчете Националният статистически институт. Спрямо юли доходите ни са се обезценили с над 1%. Поскъпването продължава при почти всички стоки и услуги, като през август спрямо юли то е най-видимо при цената на газа с ръст над 50%, както и при разходите, свързани с жилищата. Поскъпване има като цяло и при храните, макар и при някои групи от тях да има месечно поевтиняване. 

Правителството предлага линията на бедност догодина да бъде 504 лв. вместо досегашните 413 лв. Бизнесът даде одобрение за предложението, но КНСБ се обяви против, тъй като настоява размерът за догодина да е 541 лв. заради инфлацията. Служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров обясни: „Годишната инфлация е 11,7%, а онази, която е натрупана от началото на годината, е 12,6%. Следователно с тези 22% ръст официалната линия на бедност значително изпреварва равнището на инфлационните процеси до момента. 

Протести срещу вноса на украинско зърно в България се проведоха на различни места в страната. Според фермери този нос не е регламентиран и подбива цените на българската продукция. Протестните шествия затрудниха движението на много места, но не се стигна до блокиране на ключови пътища. „Искаме да бъде разделено от българското, защото имаме съмнения, че качеството е съвсем друго. Независимо че се вкарват евтино зърно и евтин слънчоглед, цените на хляба и на олиото не падат“, каза пред БНР протестиращ фермер.

Междувременно България поиска от Европейската комисия (ЕК) да приложи извънредни мерки заради смущенията на зърнения пазар. Позицията на страната ни е била представена от заместник-министъра на земеделието Георги Събев на неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Прага, съобщиха от пресцентъра на министерството.

Русия се опитва да влияе пряко на процесите в енергетиката и в изборите, като пропагандата се развива чрез медии и редица организации. Това се казва в доклад на ДАНС за миналата година, публикуван през седмицата. От държавната агенция отчитат, че България остава обект на системен разузнавателен интерес, а в доклад на военното разузнаване също за 2021 г. се казва, че със силови методи Москва иска да обособи своя сфера на доминация и влияние в България. Докладът на ДАНС изброява и случаите, свързани с шпионирането в полза на Русия. Пресечена е и дейност на руски граждани. Прокуратурата работи по тези случаи. Националната система за защита на класифицираната информация е била подложена на допълнителен натиск, посочват от ДАНС. Те отчитат още, че значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове. Русия е предприела мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на Изток и запазване на руското влияние в съседни държави. Докладът на военното разузнаване отчита, че с предислоцирането на руски сили от октомври 2021 г. към Украйна Кремъл се опитва да моделира поведението на НАТО и Европейския съюз. 

И тази седмица продължи разчистването на наводнените в Карловско села Богдан, Каравелово и Слатина, пострадали от наводненията в началото на месеца. В разчистването на домовете и дворовете се включиха много доброволци и военнослужещи, курсанти от висшите ни военни училища, служители на администрацията, полицаи, безработни. Водата в цялата община остава негодна за пиене и готвене. Започна безплатно и доброволно ваксиниране срещу тетанус. Електрозахранването и в трите села е възстановено по домовете, но не и уличното осветление, тъй като е повредена голяма част от инфраструктурата. Близо 10 млн. лева ще получат от бюджета три пострадали общини, държавата ще предостави до 8 дни и 22 фургона за хората, загубили домовете си. 

Без маски в цялата страна в четвъртък бе отбелязан 1-ия учебен ден. Най-много по традиция той развълнува първокласниците. В класните стаи за 1 път влязоха над 57 000 първокласници. Новата учебна година започна в над 2340 училища в страната с пожелания от учители и родители повече да не се налага дистанционно обучение заради масова зараза.

Служебният премиер Гълъб Донев и президентът Румен Радев увериха, че средства за отоплението на всички училища са осигурени. „Уверявам ви, че правителство ще направи всичко възможно училища, детски градини, болници да не затварят поради липса на отопление“, каза президентът. Според министъра на образованието и науката Сашо Пенов училищата ще имат достатъчно средства да се справят с повишените разходи за отопление. „Няма идентифициран недостиг на парични средства който в близък план да пречи да се поемат сметките“, каза той пред БНР.

Еврозоната, ЕС и Европа 

ЕС може да събере над 140 млрд. евро от свръхпечалбите на компаниите, произвеждащи евтин ток, в полза на най-засегнатите от високите цени на енергията. За това се обяви председателят на Еврокомисията в годишната си реч за състоянието на съюза. В речта си за състоянието на Европейския съюз председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи предложение за намаляване на свръхпечалбите на енергийните компании. Законодателното предложение е прекомерните печалби да се разпределят между потребителите, за да бъдат облекчени от високите разходи. За тази цел дружествата, които не произвеждат електроенергия от газ, трябва да отделят част от печалбата си. Лимитът е приходи от 180 евро на мегаватчас. След това националните правителства трябва да пренасочат тези приходи за подпомагане на домакинствата и предприятията. Министрите на енергетиката на ЕС възнамеряват да обсъдят предложенията в края на септември. 

Брюксел предложи потреблението на ток в ЕС да бъде намалено поне с 5 на сто в пиковите часове, като държавите членки си поставят за цел до края на март да го свалят поне с 10 процента. 

Освен това Фон дер Лайен подчерта, че санкциите срещу Русия няма да бъдат прекратени, и обеща допълнителна помощ за Украйна. Тя също така призова за подкрепа на плановете на ЕС за преобразуване на икономиката и за по-голяма независимост от Китай. Германката призова и за реформа на европейските фискални правила.

Официалната статистика потвърди високото равнище на инфлацията в еврозоната от 9,1% през август (след 8,9% през юли) и от 10,1% в Европейския съюз (ЕС), където месец по-рано повишението на цените е достигнало 9,8%.

Най-голям принос за движенията е имала енергията (3,95 процентни пункта), следвана от храните, алкохола и тютюневите изделия (2,25 процентни пункта), услугите (1,62 процентни пункта) и неенергийните промишлени стоки (1,33 процентни пункта).

Френското правителство възнамерява да ограничи увеличението на цените на газа и електроенергията до максимум 15% в началото на 2023 г. Това съответства на увеличение на месечните разходи за отопление с 20 до 25 евро, докато в противен случай разходите биха нараснали с до 200 евро на месец, твърди министър-председателят Елизабет Борн. Освен това около 40% от домакинствата с по-ниски доходи ще получат "енергиен чек" в размер на 100 или 200 евро в края на годината, както и през миналата година.

Парламентът на ЕС одобри въвеждането на единни стандарти за минимална работна заплата в ЕС. Съответно минималните заплати се считат за „справедливи", ако възлизат на 50% от средния брутен доход. Освен това държавите членки трябва да изготвят планове за действие за увеличаване на обхвата на колективното трудово договаряне, ако той е под 80%. Правилата могат да влязат в сила след преходен период от две години, ако държавите от ЕС одобрят закона, което се смята за сигурно.

Общият съд на Европейския съюз потвърди решението на ЕК от 2018 г., според което Google трябва да плати рекордна глоба от над четири милиарда евро за незаконни практики в операционната система за мобилни телефони Android. Въпреки това съдът намали глобата от 4,3 млрд. евро на около 4,1 млрд. евро. Google например е наложила незаконни разпоредби на производителите на смартфони и операторите на мобилни мрежи за използването на Android и е поискала предварително да бъдат инсталирани определени приложения на Google. Според Комисията по този начин компанията е искала да затвърди „господстващото положение на своята търсачка".

В рамките на преговорите за оздравяване на енергийния концерн Uniper сега се обсъжда и национализацията. Поради нарасналата несигурност участващите страни „проучват възможността за пряко увеличение на капитала, което би довело до значителен мажоритарен дял на федералното правителство в Uniper", обяви най-големият вносител на газ в Германия. Въпреки това все още не са взети никакви решения, освен стабилизационния пакет от юли, се казва в съобщението.

Германското правителство постави под контрол вносителите на суров петрол Rosneft Deutschland (RDG) и RN Refining & Marketing GmbH. Това означава, че Федералната агенция за мрежите първоначално ще поеме контрола върху Rosneft Deutschland за шест месеца, а оттам и върху съответния дял в трите рафинерии PCK в Швед, Карлсруе и Фолбург. Според Федералното министерство на икономиката мярката е реакция на заплахата за сигурността на енергийните доставки и е „съществен крайъгълен камък" за запазването на обекта в Швед, за който доставките на петрол сега трябва да бъдат осигурени чрез алтернативни маршрути за доставка.

Държавният германски фонд за икономическо стабилизиране (WSF) продаде останалите си акции в Lufthansa. По данни на Федералната финансова агенция WSF е генерирала общо 1,07 млрд. евро от продажбата на акциите, което е довело до печалба от 760 млн. евро. Федералното правителство спаси авиокомпанията през 2020 г. с „негласно“ вложение и акционерно участие.

Социалдемократите на досегашния премиер Магдалена Андершон признаха изборна загуба в Швеция след парламентарен вот с близки резултати. Четирипартийният десен блок, включително крайнодесните "Шведски демократи", обяви победа и пръв ще опита да състави правителство.

Северна Америка 

Засега е предотвратена общонационална стачка на товарните железници в САЩ. Партньорите в преговорите постигнаха споразумение след посредничеството на Белия дом. Наред с други неща, компромисът предвижда увеличение на заплатите с 14,1%. Сделката все още трябва да бъде потвърдена от профсъюзите.

Инфлацията в САЩ намаля до 8,3% през август (8,5% през юли). Очакванията на икономистите бяха за по-силен спад до 8 на сто.

На месечна база показателят се е покачил с 0,1%, докато през юли той остана без промяна. Основната инфлация, изключваща волатилните цени на храните и енергията, се е ускорила до 0,6% спрямо юли и 6,3% спрямо август 2021 г., като всички движения са били над прогнозите на икономистите. Сред компонентите с най-голям принос за повишението са били нарасналите разходи за наеми и жилища, за храна и за здравни услуги.

Развиващи се пазари 

Руската централна банка отговори на очакванията и одобри лихвено понижение от 50 базисни пункта (б.п.) до ниво от 7,5% на заседанието си в петък в опит да насърчи кредитирането на фона на забавящата се инфлация. Банката предприе постепенен подход за понижаване на лихвата, след като в края на февруари рязко я повиши до 20%. Оттогава насам регулаторът е одобрил лихвени понижения в размер на 300 б.п., които бяха последвани от още 150 б.п. спад в лихвата до 9,5% през юни. През юли финансовата институция изненада анализаторите с още един ход в такъв размер, с който лихвата падна до 8 на сто.

Руското правителство обяви, че в бъдеще почти целият природен газ, продаван на Европа, ще се транспортира по тръбопроводи до Китай. Планираният газопровод „Силата на Сибир 2" ще замени газопровода „Северен поток 2" в Балтийско море.

Икономиката на Русия едва ли ще се завърне към предвоенните нива преди края на това десетилетие, тъй като войната в Украйна и по-строгите санкции влошават дългогодишните икономически недостатъци, твърди Scope Ratings в доклад. До края на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще бъде с около 8% под този през 2021 г., сочи прогнозата на кредитната агенция. Руската икономика се разшири с 4,7% през 2021 г., показват данни на федералната статистическа служба „Росстат“.