Бедните във Великобритания и САЩ са по-бедни от бедните в много други страни

Къде бихте предпочели да живеете, пита колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. В общество, в което богатите са изключително богати, а бедните са много бедни, или в такова, в което богатите са просто много добре, а дори и тези с най-ниски доходи се радват на приличен стандарт на живот?

За всички, освен за най-ревностните либертарианци, отговорът би бил второто. Изследванията твърдо показват, че макар повечето хора да изразяват желание за известно разстояние между върха и дъното по доходи, те предпочитат да живеят в значително по-равни общества, отколкото са те в момента. Мнозина дори биха избрали по-егалитарно общество с по-малък съвкупен доход, отколкото по-малко равно такова макар и с по-висок доход.

Въз основа на това следва, че един добър начин да се оцени кои страни са по-добри места за живеене от други е да се запитаме: добър ли е животът за всички там, или е такъв само за богатите хора?

За да намерим отговора, можем да разгледаме как хората в различни точки от разпределението по доходи се сравняват със съответните им на други места. Ако сте горд британец или американец, може да ви се прииска да извърнете поглед.

Започвайки от върха на доходната стълбица, британците се радват на много висок стандарт на живот по почти всеки показател. Миналата година най-добре печелещите 3% от домакинствата в Обединеното кралство са изкарали средно около 84 000 британски лири след данъци, което се равнява на 125 000 долара след корекция за ценовите разлики между страните. Това поставя хората с най-високи доходи във Великобритания плътно зад най-богатите германци и норвежци и твърдо сред световния елит.

Но какво се случва, когато се придвижим надолу по стълбата? За Норвегия картината е неизменно розова. Горните 10% там се нареждат на второ място по стандарт на живот в света (спрямо топ децилите в останалите страни); медианното норвежко домакинство се нарежда на второ място сред всички национални средни стойности, а в долния край на разпределението, най-бедните 5 процента в Норвегия са най-проспериращите долни 5% в света. Норвегия е добро място за живеене, независимо дали си богат, или беден.

Великобритания е друга история. Докато най-добре печелещите (има се предвид вероятно горния децил – бел. прев.) се нареждат на пето място в света, средното домакинство е на 12-то място, а най-бедните 5 процента са на 15-о място. Не само, че са далеч от западноевропейците, но миналата година групата с най-ниски доходи сред британските домакинства е имала стандарт на живот с 20% по-нисък от съответната група в Словения.

По средата на разпределението по доходи ситуацията е подобна. През 2007 г. средностатистическото домакинство в Обединеното кралство е било с 8% по-бедно от средното домакинство в Северозападна Европа, но оттогава разликата е скочила до рекордните 20%. При настоящите тенденции средното словенско домакинство ще бъде по-богато от британското такова до 2024 г., а средното полско ще го изпревари преди края на десетилетието. Страна, която отчаяно се нуждае от мигрантска работна ръка, скоро може да се наложи да поиска от гурбетчиите да намалят заплатите си.

От другата страна на Атлантика е същата история, само че в още по-голяма степен. Богатите в САЩ са изключително богати - горните 10% имат най-високите разполагаеми доходи за този децил в света, с 50% над съответните британци. Но долните 10% по доходи кретат със стандарт на живот, който е по-лош от този на най-бедните в 14 европейски страни, включително Словения.

За да бъде ясно, данните от САЩ показват, че както широкообхватният растеж, така и равномерното разпределение на приходите от него имат значение за благосъстоянието. Петте години на солидна вълна на растеж в стандарта на живот в САЩ преди пандемията повдигна всички лодки, тенденция, която контрастно липсваше в Обединеното кралство.

По-равномерното преразпределяне на доходите би имало много трансформиращо въздействие върху качеството на живот за милиони. Скокът в растежа повиши доходите на най-долния децил от американските домакинства с допълнителни около 10%. Но ако транспонираме норвежкото разпределение по доходи към САЩ, най-бедният децил от американците ще бъде с още 40% по-богат, докато най-богатият все още ще надминава този в почти всяка друга страна на планетата.

Нашите лидери, разбира се, имат право да таргетират икономическия растеж, но да отхвърлят притесненията относно стандарта на живот - който неравенството в доходите всъщност измерва - означава да не се интересуват от живота на милиони. Докато това разпределение не стане по-равномерно, Обединеното кралство и САЩ ще останат бедни общества с ниши от богати хора.