Оцеляват само най-приспособимите, или как турските компании се справят с 80% инфлация

Докато западният бизнес залита заради най-високата инфлация от десетилетия, много от турските им колеги, изправени пред почти 10 пъти по-висока инфлация, я приемат по-спокойно, пише Financial Times.

Страната преживя серия от кризи през последните години, но икономиката продължава да расте, подкрепена от комбинация от евтини кредити, диверсификация и разумно корпоративно управление, усъвършенствано през периодите на сътресения през последните години и десетилетия.

„Трудно е, но сме се изправяли пред същото в Турция и преди“, казва високопоставен мениджър в един от най-големите производители в страната. „Някак знаем как да подкрепим клиентите, дилърската мрежа, да продължи дейността си в среда на висока инфлация“, добавя той, цитирайки как компанията е успяла да намери точния баланс на цените, така че да покрива разходите си, без да прогонва клиентите.

Чарли Робъртсън, главен икономист в инвестиционната банка Renaissance Capital, казва, че турските корпоративни мениджърски екипи са преживели „меки преврати, насилствени преврати, устойчива трицифрена инфлация и няколко валутни кризи“ през 25-те години, в които той следи страната.

„Оцеляването на най-приспособимите“ на Дарвин определено важи в Турция“, казва той, добавяйки, че тя е подкрепена и от демографските дивиденти на младото ѝ население и силен основен растеж на БВП. Икономиката се е разширила със 7,6% на годишна база през второто тримесечие и с 11% миналата година.

Едно от многото предизвикателство за мениджърите на турски компании е заплащането на служителите предвид удара върху покупателната сила, причинен от официалната инфлация, която стигна 80% през август. Инфлацията в еврозоната удари рекордните 9,1% през август.

Когато цените започват да се вдигат през миналото лято, Мустага Тонгуч, главният изпълнителен директор на DHL Express в Турция, прави списък с разходи на 50 основни продукта и ги сравнява с еквивалентите им в Германия, опитвайки се убеди шефовете в централата на логистичния доставчик да увеличат заплатите на 1100-те служители. Той ги повишава още три пъти в годината след това.

„Като бизнес не можем да поправим световната икономика, но можем да се погрижим колкото можем за нашите хора“, казва Тонгуч. „През последните 12 месеца много компании фалираха. Усетихме, че хората трябва да се чувстват сигурни в работата си“.

Тонгуч измисля и структура на ценообразуване за клиенти и доставчици, които включват компании в текстилния и автомобилния сектор. Структурата фиксира разходите на някои части от таксите им и свързва други с бързо променящи се суровини, например разходи за гориво и опаковане. Съветът му към западните мениджъри е: „Не се паникьосвайте, фокусирайте се върху производителността... фокусирайте се върху нещата, които можете да промените“.

Голяма част от турските компании са гневни и разочаровани от президента Реджеп Тайип Ердоган, който е толкова против високите лихвени проценти, че многократно нарежда на централната банка да намали разходите за заеми въпреки ускоряващата се инфлация.

Въпреки това дори ако неговото все по-хаотично икономическо управление бележи прекъсване на стабилността от първите му години на управление, изпълнителните мениджъри казват, че те поне имат опита да се справят с висока инфлация и валутна слабост заради трудните периоди през 80-те и 90-те години на миналия век.

Последният рязък спад на лирата миналия декември, когато достигна ново рекордно дъно, „не беше приятен“, съгласява се Толга Каан Доганджоглу, главен изпълнителен директор на турския производител на автобуси TEMSA.

Той обаче казва, че когато инфлацията е започнала да се ускорява в Турция и по света, неговата компания „веднага сменя предавките“ и решава да получи достъп до финансирането, нужно, за да се увеличи производството на неелектрически превозни средства с нисък марж.

Макар че общоприетата мъдрост твърди, че инфлацията води до спад на търсенето, Доганджоглу казва, че отминалите кризи в Турция често са показвали обраното – поне в началото. Същото важи и сега.

„Очевидно, високата инфлация или хиперинфлацията в дългосрочен план не е здравословна. Но има период на златна среда, в която като компания трябва да вземате гъвкави решения, за да не изгубите пазара“. Той добавя: „В инфлационна среда ранното инвестиране също е добродетел“.

Избягвайки серия от удари през последните години, турските групи намаляват експозицията си към колебанията на лирата, като „драматично“ намаляват дълга си, деноминиран в долари и евро, и трупат твърда валута, казва Мурат Ючер, икономист в консултантската компания GlobalSource Partners. Намаляването на задлъжнялостта е свило нетната им открита позиция в чуждестранна валута от приблизително 200 млрд. долара през 2018 г. до около 100 млрд. долара днес. „Това е добре дошло и разбираемо развитие“, каза той.

Въпреки това има опасения за истинския мащаб на проблемните заеми в банковия сектор, тъй като държавните кредитори най-вече използват евтини заеми, за да помогнат на затруднените компании да не потънат.

Много от най-успешните турски компании – включително тези в автомобилния, химическия и текстилния сектор – приоритизират износа, възползвайки се от слабата лира, за да продават стоките си по света и да помагат за икономическия растеж.

По-трудно е за онези, които силно разчитат на местни продажби. Fitch миналия месец понижи рейтинга за дълга на няколко компании, включително производителя на бяла техника Arçelik и телекомуникационната компания Turkcell, поради тяхната висока експозиция към вътрешния пазар.

Главният изпълнителен директор на голям бизнес с търговия на дребно, фокусиран в Турция, се оплаква, че дори ако продажбите му се увеличават в лири, поевтиняващата валута означава, че печалбата му изчезва, когато се обърне в долари. „Това прави живота много труден за инвеститорите“, казва той.

Робъртсън от Renaissance предупреждава, че има риск серията от неортодоксални мерки на правителството, целящи да подкрепят растежа, докато засилват и валутата, поставят държавния кредитен рейтинг на страната под натиск и може в крайна сметка да предизвикат обратен ефект. Той посочва, че подкрепяна от държавата схема, която обещава да компенсира спестовници заради спада във валутния курс, е един такъв пример.

Други хвалят издръжливостта, но се оплакват от пропуснатите възможности за страната, където БВП на глава на населението е намалял от върха от 12 600 долара през 2013 г. до 9600 долара миналата година – ярък пример за ерозията на просперитета.

„Работих толкова усилено през последните 20 години само за да се върне страната там, където беше през 90-те години“, казва високопоставен мениджър в компания с интереси в туризма и енергетиката. „Тази страна е толкова издръжлива и толкова динамична, че някак повечето хора все още издържат... Но тази страна може да се превърне в следващата Северна Корея. Много съм тъжен, когато помисля за това къде можеше да е тя спрямо това къде е днес“.