Светът може би върви към световна рецесия през 2023 г. и поредица от финансови кризи в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, които биха им нанесли трайна вреда, предупреждава ново проучване на Световната банка. Като основна причина за това се посочва едновременното повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки по целия свят в отговор на инфлацията.
Централните банки вдигат лихвите тази година в синхрон, невиждан през последните пет десетилетия – тенденция, която вероятно ще продължи и през следващата година, пише в проучването. Въпреки това очакваната в момента траектория на повишаване на лихвените проценти и други мерки, предприети от централните банкери, може да не са достатъчни, за да върнат световната инфлация обратно до нивата, наблюдавани преди пандемията.
Инвеститорите очакват централните банки да повишат лихвените проценти по глобалната парична политика до почти 4% до 2023 г. – увеличение с повече от 2 процентни пункта спрямо средното равнище за 2021 г.
Освен ако прекъсванията на веригите на доставки и натискът на пазара на труда не отшумят, тези увеличения на лихвените проценти могат да оставят световната базова инфлация (с изключение на енергията) на равнище от около 5% през 2023 г. – почти двойно над петгодишната средна стойност преди пандемията, установява проучването. За да забавят глобалната инфлация до ниво, съответстващо на техните цели, централните банки може да се наложи да повишат лихвените проценти с още 2 процентни пункта до 6%, сочи моделът в доклада на Световната банка.
Ако това е придружено от напрежение на финансовите пазари, растежът на глобалния БВП ще се забави до 0,5% през 2023 г. - свиване от 0,4% на глава от населението, което би отговаряло на техническото определение за световна рецесия.
„Глобалният растеж се забавя рязко, като е вероятно да има допълнително забавяне, тъй като все повече страни изпадат в рецесия. Моята дълбока загриженост е, че тези тенденции ще продължат с дълготрайни последици, които са пагубни за хората в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики“, коментира президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
„За да постигнат ниски темпове на инфлация, стабилност на валутите и по-бърз растеж, политиците биха могли да пренасочат фокуса си от намаляване на потреблението към стимулиране на производството. Политиките трябва да се стремят да генерират допълнителни инвестиции и да подобрят производителността и разпределението на капитала, които са от решаващо значение за растежа и намаляването на бедността“, казва още той.
Проучването подчертава необичайно тежките обстоятелства, при които централните банки се борят с инфлацията днес. Няколко исторически индикатора за глобални рецесии вече дават тревожни сигнали. Световната икономика сега е в процес на най-рязкото си забавяне след възстановяването от рецесията от 1970 г. насам. Глобалното потребителско доверие вече претърпя много по-рязък спад, отколкото в навечерието на предишни световни рецесии.
Трите най-големи икономики в света – САЩ, Китай и еврозоната – рязко се забавят. При тези обстоятелства дори умерен удар върху световната икономика през следващата година може да я насочи към рецесия.
Проучването разчита на изводи от предишни глобални рецесии, за да анализира последното развитие на икономическата активност и представя сценарии за 2022–2024 г. Забавянето - като това, което е в ход - обикновено изисква антициклична политика в подкрепа на активността. Въпреки това заплахата от инфлация и ограниченото фискално пространство принуждават централните банкери в много страни да оттеглят подкрепата на фона на забавяне на световната икономика.
Опитът от 70-те години на миналия век, мерките в отговор на световната рецесия от 1975 г., последвалия период на стагфлация и глобалната рецесия от 1982 г. илюстрират риска от това инфлацията да остане висока за дълго време, докато растежът е слаб. Рецесията от 1982 г. съвпадна с втория най-слаб темп на растеж в развиващите се икономики през последните пет десетилетия - по-слаб единствено от този през 2020 г. Тя предизвика над 40 дългови кризи и беше последвана от десетилетие на пропуснат растеж в много развиващи се икономики.
„Неотдавнашното затягане на паричната и фискалната политика вероятно ще се окаже полезно за забавяне на инфлацията“, коментира Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции. „Но тъй като то е силно синхронизирани между страните, може взаимно да се усложни при затягане на финансовите условия и рязко забавяне на глобалния растеж. Централните банкери в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики трябва да са готови да управляват потенциалните странични ефекти от глобалното синхронно затягане на политиките.“
Централните банки трябва да продължат усилията си да контролират инфлацията - и това може да бъде направено, без да се предизвика световна рецесия, установява проучването. Но за това ще се изискват съгласувани действия от банките.
Едно от тях е централните банки да съобщават ясно решенията си, като същевременно запазват своята независимост. Това може да спомогне за стабилизиране на инфлационните очаквания и да намали степента на необходимото затягане. В развитите икономики централните банки трябва да имат предвид трансграничните ефекти на паричното затягане. В нововъзникващите пазари и развиващите се икономики те трябва да засилят макропруденциалните регулации и да изградят валутни резерви.
Фискалните власти ще трябва внимателно да калибрират оттеглянето на мерките за фискална подкрепа, като същевременно гарантират съответствие с целите на паричната политика. Делът на държавите, които затягат фискалната политика през следващата година, се очаква да достигне най-високото си ниво от началото на 90-те години. Това може да засили ефектите на паричната политика върху растежа. Политиците трябва също така да въведат надеждни средносрочни фискални планове и да осигурят целенасочена помощ за уязвимите домакинства.
В борбата срещу инфлацията ще трябва да се предприемат и други решителни стъпки за стимулиране на глобалното предлагане. Сред тях са облекчаване на ограниченията на пазара на труда, увеличаване на глобалното предлагане на стоки и укрепване на глобалните търговски мрежи.
10:56 | 16.09.22 г.
