Стратезите на Barclays Plc отхвърлят спекулациите, че Великобритания се насочва към криза на платежния баланс, наричайки това „всяване на страх“ и „небивалици“, съобщава Bloomberg.
Анализаторите на британския кредитор, включително Темистоклис Фиотакис, твърдят, че притесненията за дефицита са до голяма степен преувеличени и както Европа, така и Обединеното кралство са изправени пред един и същ скок на цените на енергията, който прави и двете икономики по-малко конкурентноспособни по отношение на търговията. Според тях е логично паундът да се търгува срещу 87 евроцента, близо до най-ниското си ниво от февруари 2021 г.
„Като оставим настрана небивалиците за кризата, степента, до която паундът ще се обезцени спрямо еврото, очевидно ще зависи от предпочитанията на централните банки“, изтъкват стратезите.
Пазарът е пълен с коментари за това дали Великобритания ще има затруднения с финансирането на дефицита си, след като новият премиер Лиз Тръс разкри мащабен спасителен пакет за ограничаване на сметките за енергия за домакинствата и бизнеса.
Миналата седмица Шреяс Гопал от Deutsche Bank AG написа, че ако инвеститорите загубят доверие в Обединеното кралство и отдръпването на чуждестранните компании продължи, тази динамика може да се превърне в криза на платежния баланс, при която чужденците ще откажат да финансират външния дефицит на Великобритания.
Според Barclays по-голямото притеснение за страната е дали влошаващите се търговски отношения с Европейския съюз (ЕС) ще доведат до война на размяна на мита. Но като цяло ястребовата позиция на Английската централна банка (АЦБ) трябва да подкрепи валутата и да компенсира част от слабото ѝ представяне.
В доларово изражение стратезите прогнозират, че паундът ще се търгува около 1,17 долара през третото тримесечие, малко по-високо от настоящите нива. Те прогнозират възстановяване до 1,22 долара до края на годината.
Британската икономика се разшири с по-малко от очакваното през юли, като е отчетен спад в производството на енергия, а строителният сектор също е засегнат от ускорената инфлация. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се повиши с 0,2% на месечна база през юли, докато очакванията бяха за ръст от 0,4 на сто. За сравнение - през юни БВП намаля с 0,6 на сто. В трите месеца до края на юли показателят е останал без промяна спрямо предходния тримесечен период.
Промишленото производство се свива с 0,3% на месечна база, строителната продукция с 0,8%, а секторът на услугите отчита ръст от 0,4 на сто.