Когато през февруари 1952 г. кралица Елизабет II внезапно става кралица на 25-годишна възраст след смъртта на баща си, крал Джордж VI, светът е различен. Европа е в процес на възстановяване след катастрофата от Втората световна война. Британската империя, която само три десетилетия по-рано преживява най-голямото си разрастване, е в неумолим упадък.
По онова време последиците от войната все още са видими навсякъде във Великобритания: В началото на 50-те години на миналия век много градове все още са в руини. Цари недостиг на жилища. Някои храни продължават да се продават на дажби. Следвоенните правителства в Лондон обаче първоначално определят други приоритети: докато Германия и Франция използват милиардите помощи от американския план "Маршал", за да модернизират възможно най-бързо промишлеността, железниците и пътищата си, Лондон продължава да харчи милиарди лири и след края на войната, за да поддържа претенциите на страната за световна сила - включително огромна армия.
Суецката криза от 1956 г., при която Великобритания и Франция неуспешно се опитват да завземат контрола над Суецкия канал, показва, че Великобритания губи позицията си на световна сила. От този момент нататък Великобритания е само средноголяма сила. Унижението ускорява деколонизацията и така кризата допринася значително за разпадането на Британската империя. В последвалия период Лондон успя да се съсредоточи върху възстановяването на икономиката и страната. И така, през следващото десетилетие страната преживява един от най-големите темпове на растеж за всички времена.
Впечатлението за упадъка на Британската империя вероятно е оставило следа за цял живот у кралица Елизабет II. Родена през 1926 г., тя преживява съвсем друга екзистенциална криза като дете - такава, която би могла да подпечата края на монархията. Нейният чичо, крал Едуард VIII, се отказва от престола през 1936 г., за да се ожени за американската си любовница. По този начин той не само вкара страната в сериозна конституционна криза, но и разклаща стабилността на кралското семейство. Тези преживявания вероятно са я подтикнали да се стреми към стабилност през целия си живот.
След трудните 50-те години на миналия век - през по-голямата част от 60-те години страната преминава в добро икономическо състояние. Безработицата спада. Към края на десетилетието обаче ръстът на следвоенния бум се забавя. 70-те години на миналия век са кризисно десетилетие за страната: все повече британци губят работата си, инфлацията се ускорява бързо, има многобройни стачки. В цялата страна царят безредици. Нито консервативното, нито лейбъристкото правителство намират изход от кризата.
Маргарет Тачър, Желязната лейди, подложи страната на драстична задължителна терапия след встъпването си в длъжност през 1979 г. Тя остави много традиционни отрасли да се разпаднат и прие тежка рецесия, за да се бори с инфлацията. Тя прие, че това ще доведе милиони британци до бедност. Тачър намали размера на държавата, обезсили профсъюзите и насочи страната към радикална приватизация. В края на 80-те години икономическата ситуация се стабилизира и нещата отново започват да се развиват. Социалните последици от радикалния курс на Тачър обаче я правят силно противоречива фигура и днес.
Но как се промени икономиката по време на царуването на Елизабет Втора?
Икономиката на Обединеното кралство през 2022 г. е едва разпознаваема от тази, която прие кралица Елизабет II преди 70 години, коментира Bloomberg.
Маслото, беконът и месото бяха с купони през 1952 г., когато Втората световна война хвърли дълга сянка върху икономика, която бе само една пета от сегашния размер. Парите се брояха в шилинги, мъжете носеха вратовръзки дори в почивните дни, а посетителите на кръчмите можеха да се насладят на халби бира само за 6 пенса.
Днес костюмите и парите в брой са много по-рядка гледка в британския пъб, а виното и джинът са станали много по-популярни питиета. Къщите, които някога можеха да бъдат закупени с парите от дохода на съпруга, сега изискват двойно по-голяма сума
Но някои проблеми от онази епоха остават познати. Инфлацията беше 11,2%, когато Елизабет стана кралица - в рамките на нивото, което икономистите очакват да отчетат по-късно тази година.
Следват графики, които описват огромните промени в икономиката след коронацията през 1952 г.
Обединеното кралство като цяло е по-богато и по-здраво. Поколението, родено през 1952 г., е имало доходи, по-високи от средните на своите съграждани през целия си живот, показват данни на Института за фискални изследвания.
На 70-годишна възраст и мъжете, и жените могат да очакват да живеят седем години по-дълго, отколкото преди седем десетилетия.
Междувременно икономиката претърпя редица бумове и спадове.
Петролните сътресения, валутните кризи, финансовите сривове заедно с излизането на Великобритания от Европейския съюз и пандемията прекъсваха периоди на бърз растеж. Преобладаващата тенденция е на експанзия.
Голяма част от това увеличение се дължи на бума в сферата на услугите, които процъфтяват, след като производственият сектор отстъпи. Докато дерегулацията на банковото дело с "големия взрив" превърна Великобритания в глобален финансов център, делът на заетостта в индустрията спадна до едва 7% от почти 30% през 1952 г.
Никъде трансформацията на Великобритания не е по-очевидна, отколкото на пазара на жилища. Средната цена на жилищата се е покачила от по-малко от 2000 британски лири - което се равнява на около 60 хил. британски лири днес - до рекордните 270 хил. британски лири, показват данни на Nationwide Building Society.
Това означава, че жилищата са изпреварили значително инфлацията и растежа на доходите и през някои години са генерирали повече богатство за собствениците на жилища, отколкото те са печелили от работа. Тези увеличения наложиха натиск върху финансите на хората, които купуват имоти. Много семейства сега се нуждаят от два дохода, за да си купят жилище, докато през 1952 г. основният доход за покупка на жилище е заплатата на мъжа.
Все повече британци стават собственици на имоти през втората половина на миналия век. Промяната се ускори при Маргарет Тачър, която промотира визията си за „демокрация на собствеността“, като насърчи наемателите на общински жилища да купуват домовете си през 80-те години.
Тенденцията обаче се е обърнала през последните 20 години поради рязкото увеличение на цените на жилищата.
След това настъпи финансовата криза, последвана от период на слаб растеж и пандемията от коронавирус. Английската централна банка реагира, като намали лихвените проценти близо до нулата и изкупи облигации, за да понижи пазарните лихви. Сега когато инфлацията достигна 40-годишен връх, тази ера внезапно свърши.
През 70-годишния период средната инфлация е била малко под 5%, което означава, че цените са се повишили почти 24 пъти от началото до края му.
Обединеното кралство вече не е търговската сила, която беше. През 1960 г. то представлява почти 9% от световния износ на стоки. Сега неговият дял е малко повече от 2%.
Спадът се дължи на изместването на производството към икономики с по-ниски разходи като Китай. След Brexit последва още един период на слабост, а износът се възстанови от пандемията по-слабо, отколкото в съседните държави.
11:11 | 14.09.22 г.
