По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
В България седмицата бе маркирана с поредните промени на мениджърски позиции на държавни компании. В средата на седмицата бе сменено ръководството на АЕЦ "Козлодуй", като с решение на Българския енергиен холдинг, чийто принципал е министърът на енергетиката Росен Христов, са отстранени изпълнителният директор Наско Михов и неговият заместник Александър Николов. До провеждането на конкурс на тяхно място са назначени Георги Кирков и Андрей Красночаров.
Ново ръководство има и държавната „Автомагистрали“. Трима от петимата членове на борда на директорите на държавното дружество са били сменени - Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов. На тяхно място са назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Като изпълнителен директор се връща Иван Станчев, който заемаше поста по времето на служебния министър Виолета Комитова.
Промените не подмината и спортния тотализатор, след като спортният министър Весела Лечева смени ръководството му, както и това на Националната спортна база (НСБ). Изпълнителен директор на тотото вече е Ангел Иванов, а Светослав Русинов застава начело на НСБ.
Седмицата бе маркирана и от поредните спорове между бившите и настоящите управляващи по отношение на газовите доставки. В неделя експремиерът Кирил Петков заяви, че не разбира защо след като е имало слотове за октомври и ноември, служебното правителство е избрало да вземе само един кораб. Дни преди да предаде властта на служебното правителство Петков обяви оферта за доставка на седем танкера - три до края на тази година и още четири за първите месеци на 2023 г., като уточни, че ако служебният кабинет намери по-добри оферти, може да откаже тази за танкерите. Малко по-късно министерството на енергетиката опроверга твърденията на бившия премиер. „Във връзка с твърденията на бившия премиер Кирил Петков, че е имало свободни слотове в Гърция, но служебното правителство не е използвало възможността, подчертаваме, че това не отговаря на истината. Ако беше така, то буди съмнение защо редовното правителство просто не ги е потвърдило“, се казва в съобщението до медиите на енергийното министерство.
Темата беше коментирана и от бившия министър на енергетиката Александър Николов, който определи като странен отказа на служебното правителство от седемте танкера за периода на най-голяма консумация на газ в България от октомври до април.
По думите на Николов в момента газът е дефицитна стока в цяла Европа заради поведението на един конкретен доставчик. Най-разумното нещо, което можеш да направиш, е да реализираш финансова полза за обществото и държавата си. Ако наистина не можеш да ги разтовариш, то имаш възможност да ги вземеш и продадеш, или да ги замениш“, каза бившият енергиен министър.
Кредитирането продължава да се ускорява и през юли. Ръстът на финансирането за бизнеса вече достига 10,98%, а в номинално изражение само за този един месец фирмите са получили финансиране за общо 535 млн. лв. Потребителските кредити също засега все още запазват възходящата си тенденция, като вече 14 месеца поред нарастването на обема им е с двуцифрени темпове на годишна база.
Европа, ЕС и еврозоната
Федералната статистическа служба на Германия ревизира леко експресната си оценка за растежа на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие. Вместо първоначално отчетения нулев ръст икономическото производство се е увеличило с 0,1 % в сравнение с предходното тримесечие.
Досега през тази година Турция е увеличила повече от два пъти вноса си на руски петрол. По данни на доставчика на финансови услуги Refinitiv досега вносът е бил средно над 200 000 барела на ден. През същия период на миналата година количеството е било 98 000. Въпреки това вносът се осъществява на значително намалени цени. Според данните китайските и индийските компании също се възползват от големите отстъпки и внасят значително по-големи количества, отколкото преди войната. От друга страна, Великобритания не е внесла никакво гориво от Русия през юни за първи път от 25 години насам. През миналата година Русия все още е най-големият доставчик на рафиниран петрол за Обединеното кралство.
Държавите от ЕС трябва да се споразумеят за горна граница на цената на газа, внасян от Русия, за да помогнат за облекчаване на тежестта на растящите цени върху бизнеса и домакинствата, каза италианският премиер Марио Драги. Той обвини Русия, че използва доставките като оръжие срещу Украйна и нейните европейски съюзници, което Москва отрича.
Германия и Канада сключиха споразумение за по-тясно сътрудничество в областта на доставките на водород. Това стана факт по време на посещение на канцлера Олаф Шолц и федералния министър на икономиката Роберт до Канада. По силата на споразумението Канада трябва да продължи производството на водород, особено от възобновяема електроенергия, за износ в Германия. От своя страна германското правителство се ангажира да подкрепи вносителите и потребителите на екологичен водород. Първите доставки от Канада за Германия са планирани за 2025 г.
Ръководители на Европейската централна банка защитиха по-голямо повишение на лихвите идния месец, тъй като инфлацията остава висока, а обществото може да загуби доверие в способностите на банката да се бори с инфлацията. ЕЦБ повиши лихвите с 50 базисни пункта до нула миналия месец и се очаква сходно или дори по-голямо повишение на лихвите на 8 септември, отчасти заради високата инфлацията и отчасти защото Федералният резерв в САЩ също предприема изключително големи стъпки в тази посока. В изказвания по време на ежегодния икономически симпозиум на Фед в Джаксън Хол членът на борда на директорите на ЕЦБ Изабел Шнабел, гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало и латвийският централен банкер Мартинс Казакс защитиха силни или значителни действия в областта на лихвената политика.
Северна Америка
Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че правителството на страната ще опрости 10 хил. долара от студентските заеми за много обременени с дългове студенти. Този ход може да повиши подкрепата за демократите на изборите за Конгрес през ноември, но също и да подхрани инфлацията, тъй като ще освободи стотици милиарди долари за нови потребителски разходи. „Стремително растящият кумулативен федерален дълг по студентски заеми на страната - 1.6 трлн. долара за повече от 45 млн. кредитополучатели - е значително бреме за средната класа на Америка“, се казва в изявлението на Белия дом.
Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл очаква, че ще е необходима рестриктивна парична политика "за известно време", за да се възстанови ценовата стабилност. На симпозиума на централните банки в Джаксън Хоул Пауъл заяви, че наличните инструменти трябва да се използват "енергично". Пауъл остави отворен въпроса колко висока ще бъде следващата стъпка на лихвения процент. Необичайно кратката реч, разпростираща се в само шест страници, бе описана от Пауъл като "кратки забележки, по-стеснен фокус и по-директно послание". Тя бе очаквана от инвеститорите цяла седмица, като предизвикваше сътресения на световните финансови пазари. Пауъл потвърди, че Фед ще използва "мощно инструментите си", за да озапти инфлацията, която е на близо 40-годишен връх, макар че през юли тя показа известно забавяне - от годишния размер от 9,1% през предходния месец до 8,5 на сто.
През второто тримесечие икономиката на САЩ не се е свила толкова много, колкото бе съобщено първоначално. Според ревизираната оценка брутният вътрешен продукт е спаднал с 0,6% на годишна база; първоначално бе отчетен спад от 0,9%. Така САЩ се намират в техническа рецесия (две поредни тримесечия на отрицателен растеж). В сравнение със същия период на миналата година икономическото производство се е увеличило с 1,7%.
Азия
Китайското правителство обяви, че ще отпусне допълнителни 300 млрд. юана (около 44 млрд. евро) за инфраструктурни проекти. Планът има за цел да подкрепи отслабващата икономика. Планира се и финансова помощ за държавните енергийни компании.
Освен това Китайската централна банка отново понижи лихвените си проценти. Основният лихвен процент по едногодишните кредити беше намален с 5 базисни точки до 3,65%, а основният лихвен процент по петгодишните кредити - с 15 базисни точки до 4,30%. Това е начинът на централната банка да смекчи кризата на пазара на недвижими имоти.
Единадесет години след ядрената катастрофа във Фукушима Япония се завръща към ядрената енергия. Министър-председателят Фумио Кишида обяви намерението си да разработи и изгради ядрени електроцентрали от следващо поколение. Те могат да бъдат пуснати в експлоатация през 2030 г. Освен това затворените реактори трябва да бъдат включени отново към мрежата. По този начин правителството иска да изпълни ангажимента си да постигне климатична неутралност до 2050 г.
Пекин и Вашингтон направиха голяма стъпка към прекратяване на спор, който заплашваше да премахне китайските компании, включително Alibaba, от фондовата борса в САЩ, като двете страни подписаха договор, който позволява на американските регулатори да проверяват счетоводните фирми в Китай и Хонконг. Регулаторите в САЩ повече от десетилетие изискват достъп до одиторски документи на листнати в САЩ китайски компании, но Пекин не беше склонен да позволи на чуждестранните органи да проверяват местните счетоводни фирми, позовавайки се на опасения за националната сигурност.
13:46 | 14.09.22 г.
