Икономическата активност в еврозоната се е свила за втори пореден месец, сигнализирайки за материализирането на страховете от рецесия.
Общият индекс на мениджърите по поръчките (PMI) за еврозоната е спаднал до 49,2 пункта през август от 49,9 пункта през юли. Това все пак е над пазарните очаквания за 49 пункта, показват първоначалните изчисления. Това е втори пореден месец на свиване след 16-месечен период на растеж, изчисляват от Tradingeconomics. Прагът от 50 пункта разделя свиването от растежа.
Августовското понижение се дължи на промишления сектор, като в същото време постпандемичното възстановяване при услугите, например туризма, почти спира на фона на поскъпването на енергоизточниците и храните, показва проучването на S&P Global, цитирано от Bloomberg.
Данните сочат за наличието на „свиваща се икономика през третото тримесечие“, отбелязва икономистът на S&P Global Андрю Харкър. „Намаляващото производство сега се вижда в редица сектори – от суровините и автомобилните компании до туризма и компаниите за недвижими имоти, като икономическото отслабване става по-широкообхватно по характер“, допълва той.
Особено слабо място се оказва Германия: страната отчете най-резкия спад в производството от юни 2020 г. на фона на усилията си да скъса зависимостта от руски енергоизточници. Във Франция пък активността се свива за първи път от година и половина.
На други места обаче активността расте макар и малко, отбелязват от S&P Global said.
Ситуацията представлява дилема за Европейската централна банка, която увеличава лихвените проценти в опит да охлади ускоряващата се инфлация въпреки несигурността за бъдещето и отслабващата икономическа инерция.
Данните също така показват и някои признаци, че ценовият натиск може би достига своя пик, като ръстът при входните и изходни разходи отслабва.
Въпреки това според Харкър остатъкът от 2022 г. изглежда, че ще е белязан от затруднения за фирмите в еврозоната.