Руската икономика още се държи, но това може да се промени в бъдеще

От разпадането на Съветския съюз Русия не се е сблъсквала с икономическо сътресение от мащаба, провокиран от западните санкции след нахлуването й в Украйна. Половината от нейните валутни резерви на стойност 640 милиарда долара са замразени, няколко от най-големите й банки бяха отрязани от системата за международни разплащания, а суровият петрол тип Уралс, благодарение на рисковете от санкции, се продава с отстъпка от около 20 долара за барел спрямо международните цени. Около 1000 западни компании, които според една оценка представляват 40 процента от руския брутен вътрешен продукт, са ограничили дейността си, пише Financial Times в редакционен коментар.

И все пак, шест месеца след като агресията на Владимир Путин предизвика най-строгите западни санкции срещу Москва, руската икономика се държи по-добре, отколкото мнозина очакваха. Въпреки че войната изглежда, поне засега, в задънена улица, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган твърди, че Путин е готов за решение чрез преговори, санкциите все още не са подкопали способността на Москва да продължава да се бие.

Бързите действия на Руската централна банка за налагане на капиталов контрол и рязкото повишаване на лихвените проценти стабилизираха рублата. По-високите глобални цени на петрола като цяло компенсираха отстъпката при Уралс, а нарастващите продажби за Китай, Индия и Турция помогнаха да се контрира намаляващият износ за ЕС. Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че руското производство на петрол миналия месец е било с по-малко от 3 процента под предвоенните нива.

Освен това много оттеглящи се западни компании не са напуснали напълно или са продали на местни купувачи, така че активите все още работят. Увеличената търговия с големите развиващи се пазари, особено Турция, осигури друг буфер. Централната банка сега предвижда свиване на БВП със сериозните, но не катастрофални, 4 до 6 процента тази година; МВФ прогнозира спад от 6 процента, спрямо прогнозата му за минус 8,5 процента през април.

При европейско население, изправено пред безпрецедентно увеличение на сметките за отопление, по-малко свикнало с трудности от руснаците и по-склонно да излезе на улицата, Путин може да сметне, че Русия е в по-добра позиция да издържи на икономическата болка от много от западните икономики.

Но той би сгрешил. Санкциите никога не се очакваше да доведат до незабавен колапс на руската икономика. С течение на времето обаче западните мерки са примка, която се затяга и цената за Русия ще се увеличава.

Западните демокрации трябва да бъдат упорити: те все още могат да направят повече, за да намалят енергийните приходи на Русия, като същевременно променят дизайна на задаващото се петролно ембарго на ЕС, за да гарантират, че то няма да навреди повече на демократичния свят, отколкото на Москва. Те трябва да подготвят по-добре населението си, чрез комуникация и директна подкрепа относно повишаването цените на енергията, и да увеличат усилията си за разубеждаване на Пекин, Делхи и Анкара да помагат на Москва да устои на санкциите.

Болката от енергийното отделяне вероятно ще бъде по-кратка за Запада, отколкото за Русия; ЕС, например, може вече да види реалистичен път към живот без руски газ, докато липсата на инфраструктура означава, че ще отнеме години на Москва да пренасочи износа си на газ към Китай. Най-голямото въздействие за Русия може да не е загубата на западните енергийни пазари, а на западните технологии и компоненти - които Пекин или други не могат да заменят изцяло - която възпрепятства промишлеността й и индустриите за природни ресурси, както и нейния военно-промишлен комплекс.

Има паралели с ограниченията върху износа на високи технологии за Съветския съюз след нахлуването му в Афганистан през 1979 г. Те ограничиха съветския растеж и задълбочиха технологичното му изоставане, което в комбинация с падащите цени на енергията предизвика дълбока криза към края на 80-те години. Санкциите може би все още не са понижили способността на Путин да води своята война в Украйна. Но чрез провокирането им руският президент може да е влошил способността си да води дълга военна кампания - или да започне подобна широкомащабна конвенционална война в бъдеще.