Туристическите и рудодобивните общини в България - лидери по собствени приходи

През 2021 г. разходите на общините в България растат стремглаво, като достигат над 8,73 млрд. лв., почти 20% увеличение спрямо 7,3 млрд. лв. за 2020 г. Растежът е и повсеместен, като при едва 12 от 265 общини разходите не са се покачили спрямо предходната година. Очаквано най-високи са разходите на Столична община – 1,6 млрд. лв. или 18% от тези на всички общини. След нея се нареждат големите общини в страната – Варна (392 млн. лв.), Пловдив (388 млн. лв.), Бургас (271 млн. лв.) и Стара Загора (167 млн. лв.). Най-ниски са разходите на общините Макреш (2,55 млн. лв.) и Трекляно (2,34 млн. лв.) – очаквано, предвид че те са сред общините с най-малко население, което местните администрации обслужват.

Четири пъти годишно Министерството на финансите публикува подробна информация за финансовите показатели на общините в България. Данните за последното тримесечие  на практика представляват годишни данни и позволяват да се види какви са били приходите и разходите на всички общини в дадена година, как се съотнасят те към населението на общините, каква част от разходите са капиталови и до каква степен общините покриват разходите си със собствени приходи, пише в анализ на Иинститута за пазарна икономика (ИПИ).

Предвид че размерът на общините до голяма степен определя какви ще бъдат разходите им, по-полезно е да разгледаме колко харчи дадена община спрямо населението си. Най-високи са разходите на човек в Челопеч – 6895 лв. Преднината е голяма, предвид че на второ и трето място се нареждат Чавдар и Бойница, със съответно 5102 лв. и 4044 лв., похарчени на човек за 2021 г. Както и през предходни години, най-високите разходи на човек се падат в погранични и планински слабозаселени общини, които въпреки малкия си брой жители трябва да покрият базов набор от дейности, като например разходи за инфраструктура.

Най-слабо по този показател се представят общините Съединение (922лв./човек), Родопи (925лв./ човек) и Асеновград (933 лв./човек). Впечатление прави, че Русе се нарежда плътно след тях – общината харчи едва 953 лв. на жител, което е и най-малката стойност сред областните центрове.

Интересно е да се разгледа и колко активно харчат общините за инвестиционни дейности. През 2021 г. сборът на капиталовите разходи на всички общини в страната възлиза на приблизително 968 млн. лв. или 11% от всички разходи. Трябва да се има предвид, че тези средства не включват инвестиции, финансирани от Европейския съюз. Забелязва се значителен контраст между това каква чест от средствата си различните общини заделят за инвестиции. Докато при общините с относително най-високите капиталови разходи делът им надвишава 40% (Сливница – 51,7%, Сухиндол - 45,4%, Опан – 43,5%), то има общини, при които под един процент от общите разходи  отива за инвестиционна дейност ( Завет – 0,6%, Дулово – 0,8%). 

Друг начин, по който можем да съпоставим инвестициите в общините, е да разгледаме размера на капиталовите разходи спрямо населението. Средно за страната на човек се падат по 141 лв. общински капиталови разходи. По този показател също се наблюдават големи различия -  отново на първо място с голяма преднина се нарежда Челопеч с 2227 лв., следвана от Сухиндол (1556 лв./човек) и Трън (1243 лв./човек). Тук картата наподобява тази за общите разходи на човек по това, че най-високите разходи на жител се падат в пограничните и планинските общини заради малкото население. За сравнение, най-зле представящите се общини отново са Завет и Дулово със съответно 6 и 9 лв. капиталови разходи на човек за годината. Повечето общини в страната (общо 167), реализират капиталови разходи под 200 лв. на човек от населението.

Големи контрасти се наблюдават не само при разходите, но и при приходите. Общините много се различават по това доколко могат да покрият годишните си разходи със собствените си приходи, генерирани от местни данъци и такси, общинска собственост, глоби и др. Повечето общини са силно зависими от централния бюджет, като едва 9 успяват да финансират поне половината от разходите си със собствени постъпления. Най-добре в това отношение се представят Несебър (94,8% собствени приходи към общи разходи), Приморско (79,6%) и Челопеч и Созопол (75,6%). Като цяло най-добро покритие имат общините по Черноморието, заради високите местни данъци и постъпленията от туристически данък и концесии. Благодарение на концесионните такси висок дял на собствените приходи имат и общините, специализиращи в рудодобива.

Общо за страната генерираните местни приходи покриват 32,7% от всички общински разходи, като покритието в цели 226 общини е по-ниско от това. Причината за високата позиция в разпределението на тази средна стойност е, че Столична община се нарежда сред сравнително финансово независимите общини – нейните собствени приходи възлизат на 816 млн. лв. и представляват 51,2% от разходите ѝ.

Ако разгледаме собствените приходи на жител, виждаме, че показателят е отново най-висок при общините, в които водещи са туристическият и рудодобивният сектор. И тук Челопеч се нарежда на първото място с 5212 лв. собствени приходи на човек. Над двойно по-нисък е показателят за община Чавдар (2251 лв./човек), която е следвана от Несебър и Приморско с по съответно 1885 и 1887 лв. на човек. Отново диапазонът на резултатите е голям, като общините с най-ниски собствени приходи на жител са Кирково и Неделино с по 116 лв./човек.

Средно за страната на човек се падат по 415 лв. собствени общински приходи, като 208 от общините падат под този праг. Въпреки много голямото си население, Столична община се представя добре и по този показател с по 624 лв. приходи на човек.

Данните за финансовите показатели на общините показват значителни географски различия. Общините с най-високите разходи спрямо населението си харчат многократно повече на човек спрямо тези с най-ниски разходи. При собствените приходи разликите между първите и последните са дори стократни. Откроява се тенденцията общините в туристическите и рудодобивните региони да разполагат с най-много финансови ресурси на човек от населението. Те са и сред малкото, които имат относителна независимост от централния бюджет. Повечето общини в страната не могат да покрият и половината от разходите си със собствени средства, поради което е нужна финансова децентрализация.