Норвежката централна банка повиши лихвите до най-високото им ниво от десет години насам и даде сигнал за по-бърз темп на покачванията в бъдеще от планираното по-рано, опитвайки се да забави ускоряващата се инфлация, предава Bloomberg.
Norges Bank вдигна основната си лихва в четвъртък с половин процентен пункт до 1,75%, каквито бяха и очакванията, връщайки я на невиждани от март 2012 г. нива. Тя съобщи, че лихвата „най-вероятно ще бъде повишена отново през септември“.
Ходът показва нарастващата неотложност от овладяване на ръста на цените в Норвегия, който достигна 34-годишен връх, въпреки че централната банка на скандинавската страна беше сред първите в богатия свят, които започнаха да повишават лихвите миналия септември. Второто повишение с половин пункт в рамките на три месеца е в унисон с предприетите от световните парични власти стъпки за затягане на политиката.
„Смятаме, че Norges Bank ще вдигне лихвите с още 50 базисни пункта през септември преди да възобнови повишенията с 25 базисни пункта от ноември нататък“, коментират икономистите от Nordea Дейн Чеков и Киетил Олсен в бележка до клиенти. „Върхът за основната лихва в Норвегия вероятно ще бъде около 3% с балансиране на рисковете“, допълват те.
Норвежката крона, която се представя най-добре сред валутите на страните от Г-10, поскъпна след съобщението с 0,3% спрямо еврото до ниво от 9,8580 към 10,19 ч. в Осло.
В останалата част от региона се засилват слуховете, че съседна Швеция ще повиши лихвите със 75 базисни пункта идния месец в унисон с неотдавнашния ход на Федералния резерв. Съседната на Норвегия Исландия, която е една от най-агресивните страни в затягането на паричната политика в Западна Европа, също се очаква да повиши ключовата си лихва със същия марж до 5,5% идната седмица, сочи допитване сред пазарни участници.
В Норвегия има нарастващо безпокойство, че богатата на изкопаеми горива икономика, която се справи с пандемията по-добре от повечето други страни, може да прегрее, тъй като връщането на търсенето на услуги съвпада с рекордни продажби на природния ѝ газ и петрол в Европа, която страда от енергийна криза след намаляването на доставките от Русия.
Макар че данните за заетостта и инфлацията надвишават прогнозите на централната банка в последните месеци, гуверньорът Ида Волден Бахе трябва да постигне предпазлив баланс предвид несигурните перспективи за жилищата и за разходите на домакинствата, които са едни от най-задлъжнелите в света.
„Ръстът на цените е всеобхватен в последните месеци и може би означава, че инфлацията ще остане висока за по-дълго време от по-ранните очаквания. Това предполага по-бърз ръст на лихвата от прогнозите през юни“, се казва в комюникето на централната банка.
Други данни, публикувани днес, показаха, че икономиката на Норвегия е нараснала в унисон с очакванията на анализаторите през второто тримесечие, подкрепена от възстановяването на услугите след пандемията, което е надделяло над спънките от растящите цени, пише Bloomberg.
Континенталният брутен вътрешен продукт, който не включва офшорната индустрия на страната, се е разширил с 0,7% спрямо предходните три месеца, съобщи статистическата служба. Икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, прогнозираха ръст от 1%.
Секторът на услугите, включително жилищните услуги, е нараснал с 1,3% през второто тримесечие. Услугите, които понесоха тежък удар от пандемията, са допринесли най-много за растежа през тримесечието, особено секторът на местата за настаняване и кетъринга.