Ограниченията на Пекин срещу строителните предприемачи и неговите драконовски политики за нулев Covid са лоша новина за повечето китайци, както и за бизнеса в чужбина, който се надява да спечели пари от местните клиенти.
Но вътрешните проблеми на Китай имат положителна страна: по-ниското търсене на вносни метали, енергия, храни и капиталови стоки облекчава инфлационния натиск в останалия свят. За първи път от десетилетия огромният търговски излишък на страната е благодат за работниците другаде, пише за Financial Times Матю Клайн, основател на аналитичния икономически сайт The Overshoot и съавтор на „Търговските войни са класови войни“.
Спадът на жилищния пазар започна миналото лято в отговор на правителствените ограничения върху ипотечните заеми и задлъжнялостта на предприемачите. Строителите на жилища продаваха средно по 156 млн. кв. м жилищна площ на месец от април до юни 2021 г. През същия период на тази година китайските предприемачи са продавали само по 106 млн. кв. м на месец.
Спадът в търсенето се пренесе към новите сгради, като количеството на „започнатата жилищна площ“ през април-юни 2022 г. е намаляло почти наполовина в сравнение с миналата година. Темпото на жилищното строителство не е било толкова ниско от 2009 г.
Резултатът е допълнително предлагане за останалия свят. Желязната руда, металургичните въглища и медта са основни материали за производството на строителна стомана, домакински уреди и електрически кабели. Преди скорошния спад Китай консумираше около две трети от световните желязна руда и металургични въглища и около 40 процента от медта. По-ниското търсене означава по-ниски цени. В сравнение със скорошния пик през юли 2021 г., фючърсите на желязната руда са намалели наполовина, докато цените на китайските металургични въглища са намалели с около една трета. Глобалните цени на медта паднаха с една четвърт въпреки очаквания попътен вятър от допълнителните зелени инвестиции, свързани с климата, в САЩ и Европа.
Това има по-широки последици. Жилищните имоти са единственият клас активи, масово достъпен за китайските спестители извън банковите депозити, надхвърлящ многократно стойността на китайските акции и облигации. Доскоро китайските потребители вземаха заеми от банки, за да купуват нови жилища - които тепърва трябваше да бъдат построени - като инвестиционни имоти. Сега строителните предприемачи не успяват да завършат проектите си поради липса на пари, потенциални купувачи на жилища отказват да плащат ипотеките си, а някои местни банки упражняват натиск върху вложителите.
Освен това китайските власти в провинциите и по места са разчитали на приходите от продажба на земя, за да покрият около една трета от разходите си. Тези пари вече не постъпват. Според китайското министерство на финансите приходите на местните власти от продажби на земя досега тази година са били с 31 процента по-ниски, отколкото през първите шест месеца на 2021 г.
Емитирането на облигации от местните власти расте рязко – набраната сума през май и юни 2022 г. беше най-голямата двумесечна досега – което отразява най-вече недостиг на парични потоци, а не нови инвестиционни разходи. Отчаянието кара някои местни власти да набират пари от спестителите при лихви от около 9%, въпреки че централното правителство издава 10-годишни облигации с доходност под 3%.
Въздействието на жилищния срив в Китай се усложнява от ограниченията на правителството, свързани с Covid. Реалните потребителски разходи през първата половина на 2022 г. едва се повишиха на годишна база, като сега са с повече от 10 процента под тренда отпреди пандемията. Китайските петролни рафинерии преработват с 10 процента по-малко суров петрол от април в сравнение с миналата пролет, благодарение на спада в търсенето на бензин. Потреблението на електроенергия, което се увеличаваше с около 7 процента година преди пандемията, сега нараства само с 2 процента. Слабостта на Китай е мощна противотежест на напрежението върху глобалните енергийни доставки, причинено от инвазията на Русия в Украйна.
Вътрешната слабост на Китай срива търсенето на стоки от останалия свят. В доларово изражение разходите за внос остават непроменени от края на миналата година. Но като се отчетат нарастващите цени, реалното търсене на внос от Китай е намаляло с около 8 процента от началото на ограниченията заради пандемията, според оценки на Холандското бюро за анализ на икономическата политика. Износът на Китай обаче продължава да расте, осигурявайки на чуждестранните потребители и предприятия стоките, от които се нуждаят.
В миналото огромният дисбаланс между стабилния износ на Китай и слабия му внос беше проблем за световната икономика, лишавайки работниците на други места от доходите, които биха спечелили, продавайки стоки и услуги на китайски клиенти. Но сега, когато инфлацията и недостигът на стоки са по-големи притеснения от недостатъчната заетост, трудностите на Китай може да са точно това, от което останалият свят има нужда.
13:53 | 14.09.22 г.
