Икономиката на еврозоната може да изпадне в рецесия тази зима, докато инфлацията достига своя връх, но блокът може да не премине през дълбок спад, а през плитък такъв, ако потребителите са защитени от най-лошото от енергийната криза, смятат от Bloomberg Economics.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на региона може да се свие с 0,3% през четвъртото тримесечие и с 0,2% през първото на 2023 г., ако се предположи, че правителствата предложат подкрепа на домакинствата и бизнесите, както и ако разходите за природен газ намалеят догодина.
Има вероятност блокът да се върне към растежа през второто тримесечие.
Същевременно очакванията за инфлацията са тя да достигне 9,5% в последните три месеца на 2022 г., но пред тези прогнози има много променливи.
"Прогнозите ни предполагат, че много неща ще са наред тази зима", пишат икономистите, водени от Джейми Ръш. "Необичайно студено време, колебание за споделяне на ресурси, по-сериозните смущения във френското производство на електроенергия или рязък спад в доходността на държавните облигации, тъй като затягането на паричната политика продължава, всичко това може да насочи еврозоната към по-дълбок спад", предупреждават анализаторите.
Според тях инерцията, набрана от икономиката, рязко ще се забави заради множеството рискове, основен от които е войната в Украйна.
Въпреки това евентуалният спад няма да спре Европейската централна банка (ЕЦБ) от това да продължи с лихвените повишения. Според Bloomberg Economics през септември, когато е следващото заседание на регулатора, може да има още едно лихвено увеличение от 50 базисни пункта, а след него централните банкери ще минат към ходове от по 25 базисни пункта.
11:04 | 14.09.22 г.
