Броят на американците, които са подали нови заявления за помощи при безработица, е нараснал за втора поредна седмица, което е пореден знак за отслабване на трудовия пазар въпреки все още затегнатите условия, докато Федералният резерв се опитва да забави търсенето и да помогне за овладяване на инфлацията, предават Ройтерс и Bloomberg.
Подадените за първи път заявления за помощи при безработица са нараснали с 14 хил. до сезонно изгладен темп от 262 хил. в седмицата до 6 август, сочат данни на министерството на труда. Анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха 263 хил. заявления за миналата седмица.
Това все още е под диапазона от 270 хил.-300 хил., който според икономисти би бил сигнал за материално забавяне на трудовия пазар.
Броят на хората, получаващи помощи след края на първата седмица, се е увеличил с 8000 до 1,428 млн. души в седмицата до 30 юли. Т. нар. трайни заявления са индикатор за наемането на нови служители.
Американската икономика неочаквано се сви през второто тримесечие, като разходите на потребителите нараснаха с най-бавния си темп от две години, а разходите на бизнеса също намаляха. Спадът за второ поредно тримесечие на брутния вътрешен продукт отразяваше до голяма степен по-умерения темп на трупане на наличности от компаниите, тъй като цялостният ръст на работните места остава силен.
Икономиката създаде неочаквано голям брой, 528 хил., работни места през юли, безработицата намаля до предпандемичното си дъно, а ръстовете на заплатите са били изненадващо големи, съобщи министерството на труда миналия петък в месечния си доклад за заетостта. Това усложнява задачата на Фед да върне скоро баланса в икономиката.
В края на юни е имало 10,7 млн. новооткрити работни места, или по 1,8 места за всеки безработен служител.
Миналия месец американската централна банка повиши основната си лихва с нови 0,75 процентни пункта в рамките на усилията си за овладяване на високата инфлация. От март насам Фед е вдигнал лихвата с 225 базисни пункта.