Докато Хърватия се насочва към приемане на еврото и се очаква да се присъедини към зоната на единната валута на 1 януари, политически разногласия в друга страна членка на ЕС усложняват пътя ѝ, пише Bloomberg.
Българското правителство тази седмица одобри план за приемане на еврото през 2024 г., а премиерът Кирил Петков заяви, че това ще помогне на най-бедната страна членка на ЕС да привлече инвестиции, да подкрепи икономиката си и да подобри жизнения си стандарт.
Но две по-малки партии в управляващата му коалиция – социалистите и „Има такъв народ“ се заканват да блокират процеса. Те призовават за гласуване в парламента на анализ на ползите и разходите от финансовото министерство и централната банка, който може да застраши плана за замяна на националната валута с еврото след 18 месеца.
„Има такъв народ“ ще се опита да забави въвеждането на Националния план за приемане на еврото“, съобщи партията в комюнике тази седмица.
Но спорът показва проблемите пред България. Редица банкови скандали създават безпокойство сред по-старите страни членки на еврозоната от приемането на България, въпреки че властите твърдят, че проблемите са останали в миналото.
Подкрепата за влизане в еврозоната в България също не е еднозначна, като медиите често предупреждават, че замяната на валутата може да повиши цените. Инфлацията вече е на почти 14-годишен връх, а националистическата опозиция твърди, че приемането ще лиши българите от част от националната им идентичност.
В същия доклад, в който даде зелена светлина за Хърватия да се присъедини догодина, Европейската централна банка отбеляза, че инфлацията в България е “доста над референтната стойност от 4,9% по критерия за ценовата стабилност“ и се очаква да се ускорява.
Европейската комисия заяви, че България работи за подобряването на бизнес средата си и за финансовата си стабилност, но също така имаше остри критики.
„Избрани индикатори за бизнес средата показват, че България се представя по-зле от много страни членки на еврозоната“, писа Комисията. „Предизвикателства има и за институционалната рамка, включително корупция и ефективно управление“, допълни изпълнителният орган на ЕС.
Според българския финансов министър Асен Василев администрацията напредва с одобрения от кабинета план, който включва подготовка на банки и търговци на дребно за преминаването от лева към еврото и промени в банковите регулации.
Депутатите трябва да обсъдят анализа за ползите и разходите, поискан от ИТН и социалистите, идната седмица.
„Надявам се на ясен ангажимент както от страна на банките, така и от страна на парламента, така че да няма забавяне в процеса по приемане на еврото“, каза Василев пред репортери в четвъртък.
Според гуверньора на централната банка Димитър Радев, който е принуден да остане на поста си почти една година след изтичането на мандата му, защото управляващите партии не могат да се договорят за заместник, дали България може да последва Хърватия в приемането на еврото зависи от политиците.
„Разликата е, че Хърватия демонстрира много ясен и силен политически ангажимент с процеса“, каза Радев пред депутатите тази седмица.