Федералният резерв на САЩ ще увеличи основния си лихвен процент поне четири пъти тази година, като може да има и повече лихвени повишения от това, за да бъде озаптена ускоряващата се инфлация. Това прогнозира ръководителят на Фед в Сан Франциско Мери Дели, цитирана от Ройтерс.
„Има нарастващо съгласие, че инфлацията е твърде висока, а лихвата е твърде ниска“, каза Дели, според която има необходимост от „малко повече спешност“ при покачването на лихвите.
Отлагането на свиването на баланса на централната банка също не е подходящо, смята тя.
Коментарът показва видимо ястребова* промяна в позицията на Дели, която доскоро апелираше за по-малко агресивно затягане. Според нея американският регулатор трябва да обмисли и по-голямо от обичайното увеличение в размер на половин процентен пункт, макар че засега тя прогнозира 25 базисни пункта увеличение.
"Увеличаването на лихвите поне четири пъти – поне – би било моето предпочитание, но вероятно ще има нужда от повече от това“, за да се върне баланса между търсенето и предлагането, каза гуверньорът на Фед в Сан Франциско.
Финансовите условия са по-приспособяващи, отколкото трябва да бъдат, като се има предвид силата на икономиката и темпа на нарастване на заетостта.
Според Дели войната в Украйна няма да промени плановете на Фед да увеличи лихвите, освен ако условията рязко не се влошат, а повишат ли се показателите, банката ще започне да свива баланса си.
Последните данни показаха, че инфлацията в САЩ е достигнала 40-годишен връх. През януари инфлацията в страната се е ускорила до 7,5% на годишна база, показват данните на министерството на труда на САЩ.
Това е най-високото ниво на индекса на потребителските цени от февруари 1982 г. - връх, който бе очакван от пазара. В същото време покачването на цените е надминало очакванията на анализаторите, анкетирани от Dow Jones, които бяха за увеличение в размер на 7,2 на сто.
Задачата на Фед да озапти инфлацията, без да навреди на икономическото възстановяване, обаче се усложнява от войната в Украйна.
Причина за това е, че напрежението в Европа увеличи цената на петрола и бензина – горива, които са водеща покупка за много американци, а именно американският потребител е този, който задвижва около 70% от икономиката на страната. Същевременно Русия е най-големият износител на пшеница и паладий, а освен това е и голям играч на пазара на никел, алуминий и други метали.
„Основно всичко е заради петрола, не толкова заради пшеницата, паладия или никела“, каза главният икономист в аналитичното звено на Moody’s Марк Занди. „Цената на петрола вероятно се е увеличила с 10-15 долара за барел заради конфликта..., това би могло да добави около 30-40 цента на барел за безоловния. Това е около половин процентен пункт увеличение на годишната потребителска инфлация, която вече е на ниво от 7,5%. Според мен това наистина усложнява усилията на Фед да озапти инфлацията и да се върне на нива на пълна заетост“, каза експертът.
Според икономистите основно цената на петрола ще определя политиката на Фед. Поскъпващото „черно злато“ е на първо място двигател на инфлацията и може евентуално да стане дезинфлационен фактор, ако се ускори и задържи, свивайки икономическия растеж.
Точно тук перспективите пред Федералния резерв стават неясни. От една страна, опасенията за растежа биха могли да забавят темпа на покачване на лихвите. От друга страна, според икономисти Фед може да стане още по-агресивен, ако види, че инфлацията се ускорява рязко.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно обикновено не гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
22:08 | 13.09.22 г.
