България се нуждае от антиинфлационна политика за овладяване и ограничаване на вътрешните източници на инфлация. Това мнение изрази пред БТА проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.
„Факт е, че индексът на производствените цени на вътрешните производители през 2022 г. спрямо предходната година показва прираст с 48,4%, което е над два пъти по-висок темп в сравнение с индекса на цени на производител на вносните стоки, възлизащ на 21,2%“, посочи тя.
По-рано днес националната статистика отчете, че инфлацията в България продължава низходящата си тенденция и през първия месец на 2023 г., като показателят регистрира четвърти пореден месец на спад.
По думите ѝ към вътрешните източници на инфлация, освен по-високата енергийна инфлация в първата половина на 2022 г., трябва да се имат предвид и пазарните недъзи – спекулативни тенденции, нелоялна конкуренция, завишаване на търговски надценки и илюзорни намаления, непрозрачност на ценовите структури по веригата на стойността.
„Особена острота за потребителите и обществото като цяло имат асиметричността на информацията за пазарната структура на цените на храните и услугите“, посочи ученият и напомни, че има институции за надзор и контрол, но препоръча по-добра и по-строга политика на национално, регионално и общинско равнище.
Според нея хората трябва да получават текуща месечна информация за равнището на средните цени на определени групи стоки и услуги в отделните регионални центрове на България. Проф. Хубенова е категорична, че трябва да се стимулират местните производители чрез асоциации да участват в борси и фермерски пазари. Тя препоръча промените в контрола да не са постфактум, както е например при доказването на картелни споразумения.
Ученият отбеляза, че е твърде оптимистично още през април да очакваме поевтиняване на храните. Тя обясни, че икономиката е инерционна система – договорените цени вече са във веригите на доставки и ще трябва време за адаптация към по-ниско равнище. Татяна Хубенова обаче се надява, че положителен ефект към момента трябва да очакваме от „сдържането на енергийните цени“.
Тя напомни, че ценообразуването остава "натоварено" с нарастващите цени на услуги и лихвени проценти, свързани със задълженията по кредити на производителите и търговците. Ученият посочи, че така наречената инфлация на разходите ще е фактор и ще влияе през 2023 г., но всичко ще зависи от баланса между търсенето и предлагането на конкретните пазари и пазарната организация.
„Безспорно е да очакваме положителен ефект на предприетите от държавата мерки за мониторинг на цените и определен надзор на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим намалението на цените на храните едва в началото на лятото, като в крайна сметка всичко зависи и от цените на енергийния внос и намаляването на производствените разходи“, коментира проф. Хубенова. Тя обаче смята, че най-труден е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация.
Проф. Хубенова се надява намаление на цените у нас да се постигне средносрочно при участие на страната ни в изпълнението на европейската стратегия "От фермата до трапезата" за стимулиране на местното производство. Въвеждането ѝ до края на 2023 г. от Европейския съюз с общ регламент за контрол върху селскостопанските хранителни продукти, с мониторинг за тяхната устойчивост по отношение на парниковите емисии, ще е свързано с по-строг европейски контрол, който ще засегне и контрола върху ценообразуването у нас.
12:38 | 15.02.23 г.
