Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на април възлиза на 41,489 млрд. евро, което е с 5,9% повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 55,3% от прогнозирания от Българската народна банка брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на БНБ.
Експертите на централната банка изчисляват, че към края на април краткосрочните задължения са 7,299 млрд. евро (17,6% от брутния дълг) и се увеличават със 17,3% на годишна база.
Дългосрочните задължения възлизат на 34,190 млрд. евро (82,4% от брутния дълг) и за една година се увеличават с 3,7%.
По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април е 7,348 млрд. евро и на годишна база намалява с 6,6%.
Външните задължения на централната банка са 2,050 млрд. евро и се повишават със 149,2% спрямо края на април 2021 г.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са 5,152 млрд. евро и за една година се увеличават със 17,1%.
Задълженията извън страната на бизнеса и домакинствата достигат 12,765 млрд. евро (17% от БВП). Те нарастват спрямо април на миналата година с 3,6%.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,172 млрд. евро в края на април, което е с 2,9% повече в сравнение с края на април 2021 г.
То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,2% към края на април при 35,2% година по-рано.
Нетният външен дълг в края на март е отрицателен в размер на 20,569 млрд. евро (27,4% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 3,7% спрямо края на декември миналата година. От БНБ посочват, че спадът се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 0,8%), така и на увеличението на брутните външни активи (с 0,6%).
13:10 | 14.09.22 г.
