fallback

Кенет Рогоф: Вече няма мирен дивидент

Ще станем свидетели на икономическа желязна завеса – още една стъпка към деглобализацията, казва икономистът от Харвард

08:31 | 11.03.22 г. 10
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Дядото на харвардския икономист Кенет Рогоф е родом от Киев и се е препитавал с продажба на козе мляко извън столицата. При споменаването на актуалната тема за войната Рогоф става подобаващо емоционален и намира драматични думи. В интервюто за Handelsblatt той разказва подробно за...

- риска от висок дълг: „Не виждам такъв за Германия. Благодарение на разумните политики от последните години има достатъчно свобода на действие в бюджетната сфера. Ситуацията е съвсем различна в страни като Франция и Италия. Не само собственият им отбранителен капацитет, който Европа сега е решена да изгради, но и енергийната сигурност имат висока цена“.

- Икономиката на Русия: „Фактът, че Западът замразява валутните резерви на централната банка, ще шокира хората на Путин. Очаквам инфлация от 20 процента и тежка рецесия в Русия. Хората ще го забележа - независимо от това на какво промиване на мозъци са подложени“.

- Китай: „Никой не вярва, че някой може да спре Пекин, ако той наистина започне да нахлува в Тайван. И никой не вярва, че е възможно да се откъсне Китай от световната икономика по начина, по който стана с Русия. Но поне: Китай вече вижда, че въпреки военното превъзходство не е никак лесно да се завладее една страна. И вижда колко обединен е Западът“.

Колкото по-дълго четем Рогоф, толкова повече се страхуваме, че скоро ще трябва да говорим за анексиране на още държави.

„Независимо от войната и когато и да приключи тази ужасна война, ще станем свидетели на рязко и трайно повишаване на цените на енергийните източници и на сериозно отслабване на растежа. Инфлацията беше обезпокоително висока още преди избухването на конфликта. Пандемията далеч не е приключила, въпреки че поне икономическото възстановяване е в ход. Войната и свързаната с нея несигурност отново застрашават всичко това“, казва икономистът. От икономическа гледна точка превръщането на войната във възможен начин за водене на политика в Европа, че доведе до огромни промени. Според него вече всичко изглежда възможно, включително и ядрена конфронтация. Свързаните с това страх и несигурност ще имат голямо дългосрочно въздействие върху световната икономика и ще има икономическа желязна завеса. „Това е и още една стъпка към деглобализация. Решаващият въпрос ще бъде къде ще се позиционира Китай в крайна сметка“, казва Рогов.

По отношение на Русия икономистът смята, че замразяването на валутните резерви на централната банка е шокирало хората на Путин. По време на санкциите през 2014 г., след анексирането на Крим, рублата изгуби подобна стойност като днес - 30%, припомня Рогоф. Въпреки това по думите му икономическите щети днес са много по-големи.

„През 2014 г. цената на петрола се срина, а днес тя се покачва. Това всъщност би трябвало да подкрепи обменния курс на рублата. Фактът, че въпреки това тя е загубила толкова много от стойността си, показва, че санкциите имат ефект. Очаквам инфлация до 20 процента и тежка рецесия в Русия“.

Западът никога не е успявал да свали режим с помощта на санкции - нито в Северна Корея, нито в Куба, нито във Венецуела, нито в Иран. А фактът, че Русия е ядрена сила, прави нещата още по-сложни, пояснява още икономистът.

Според него има опасност Западът да притиска Путин до такава степен, че той да няма какво да губи. „Но съм сигурен, че западните кризисни мениджъри се стремят да оставят на Путин възможност да се оттегли. Западът би могъл да навреди на Русия много повече, ако иска, например като спре вноса на енергия. Западните страни са изправени пред труден баланс. Те искат санкциите им да навредят на Путин. В същото време обаче те трябва да вземат предвид, че имат работа с ядрена сила, която е готова да увеличи военната си сила без никакви скрупули“, казва още Рогоф.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:22 | 11.09.22 г.
fallback
Още от Икономика и политика виж още