Иван Димитров е ръководител на отдела за управление на фондове в ОББ Асет мениджмънт. Той е портфолио мениджър в дружеството от 2016 г., а предишният му опит включва корпоративно и инвестиционно банкиране. С него разговаряме за инвестициите във взаимни фондове, алтернативите на спестяванията и систематичното инвестиране.
Защо в условия на нулеви лихвени проценти и висока инфлация все още огромната част от спестяванията на българите са в банкови сметки и депозити?
Българинът традиционно е ориентиран към практични, лесни решения и предпочита това, което познава. Има изследвания за нагласите на българите спрямо финансови продукти, различни от банкови депозити, и те показват, че се наблюдава неувереност и дори страх от подобни инвестиции. В нашето дружество обаче наблюдаваме едно постепенно повишаване на финансовата грамотност на средния българин и повишен интерес към нашите продукти (инвестиционни фондове). Увеличава се относителният дял на хората, които са отворени към инвестиции във взаимни фондове.
Какви са предимствата на инвестициите във взаимни фондове като алтернатива за спестяванията?
Основният недостатък на спестяванията – били те в брой (в буркан) вкъщи или в банков депозит, е че са застрашени от инфлацията. В момента инфлацията в целия свят се ускорява, като по официални данни минава 3% почти повсеместно. С времето това подкопава покупателната способност на спестените средства и домакинствата „обедняват“.
Инвестицията във взаимни фондове предоставя възможност за реализиране на доходност, която надвишава инфлацията в дългосрочен план. Например, по-високодоходните фондове инвестират по-голяма част от активите си в акции, които исторически имат доходност над средната инфлация. Всички взаимни фондове се управляват от професионални портфолио мениджъри, чиято работа е да подбират внимателно най-подходящите за съответната пазарна ситуация финансови инструменти – акции, облигации и пр. Инвестицията във фонд дава възможност на малък инвеститор веднага да получи дял от една добре диверсифицирана „кошница“ от акции и облигации и така да се възползва от възходящия тренд на пазара.
Могат ли взаимните фондове да осигурят добра защита срещу инфлацията, която се ускори значително тази година и през октомври достигна 6% на годишна база в страната?
Според мен в това отношение балансираните фондове са добро решение за широка гама инвеститори. Нашите наблюдения са, че повечето клиенти не обичат високия риск – а той върви ръка за ръка с високата доходност. Колкото по-висока очаквана доходност може да донесе даден финансов инструмент (напр. акции), толкова по-висока е и степента му на риск. Голяма част от потенциалните инвеститори се отдръпват от по-високодоходни инвестиции именно защото се притесняват от повишения риск. Точно заради това на пазара има пъстра палитра от продукти с най-различна степен на риск, в т.ч. и такива с много нисък риск.
Нискорисковите фондове обаче невинаги могат да реализират толкова висока доходност, че да бият днешната инфлация и заради това мисля, че най-доброто решение в дългосрочен план е балансиран фонд, който носи умерен риск. Балансираните фондове инвестират в микс от ниско- и високорискови активи, като съотношението между двата вида е предварително регламентирано в проспекта на всеки фонд. Инвестициите в акции осигуряват дългосрочния растеж и доходност, която да компенсира нивата на инфлацията, докато тази част от портфейла, която е инвестирана в облигации, осигурява защита при евентуален спад на пазара и действа стабилизиращо на представянето.
Какво представлява систематичното инвестиране и за кого е подходящо?
Както се подразбира и от името им, систематичните инвестиционни планове (СИП) представляват форма на спестяване, при която инвеститорът внася редовно малки суми, на фиксирани интервали, независимо от състоянието на пазара. Чрез СИП неусетно се натрупват средства, защото всичко се случва автоматично – клиентът решава да инвестира например 100 лева месечно във фонд Х според желания рисков профил и на определена дата всеки месец от сметката му биват изтегляни 100 лева и биват инвестирани в избрания от него фонд срещу определен брой дялове. Ако се случи пазарът да пада, клиентът придобива по-голям брой дялове на по-ниска цена и това занижава средната цена на дяловете, които вече притежава в портфейла си. От друга страна, ако пазарът се вдига, стойността на натрупаните вече дялове се увеличава. Спестяване чрез СИП е може би най-добрият начин да се инвестира в дългосрочен план и смятам, че са подходящи за почти всички клиенти.
Систематичното инвестиране е сред най-достъпните начини за спестяване по света. Популярно ли е и в България, как го приемат потребителите?
Възможността за систематично инвестиране набира все по-голяма популярност след българските инвеститори. Например, повече от две трети от нашите клиенти инвестират чрез СИП. Отделно не спира да расте и делът на клиенти, инвестиращи в СИП изцяло електронно (през мобилното ни приложение).
Какви предимства осигурява СИП на потребителите?
Сред основните предимства на систематичното инвестиране е възможността за т.нар. осредняване на цената, което позволява клиентът да се възползва от цикличността на пазара и да придобива дялове регулярно. Така, дори когато цената пада, за една и съща фиксирана сума месечно се придобиват повече дялове от избрания фонд, а когато тя се покачи – дяловете могат да се реализират на по-висока доходност. Същевременно неусетно се натрупва спестена сума, която може да бъде осребрена във всеки един момент.
СИП се предлага за някои от най-популярните фондове на ОББ. Как трябва да подходят потребителите при избора на конкретни фондове за инвестициите си?
Всеки клиент трябва да прецени сам за себе си доколко е склонен да толерира риск в инвестициите си. При посещение на наш банков клон се прави оценка на това какъв риск има желание и е способен да понесе клиентът и в зависимост от това се определят най-подходящите фондове за неговия рисков профил.
А как да определят сумата, която да отделят за редовните си вноски?
Това е до голяма степен обусловено от лични предпочитания. Като грубо правило се приема, че е добре, ако едно домакинство може да спестява, поне 10% от текущите си приходи – но разбира се, това е прекалено обща препоръка. Всеки клиент може сам да прецени, според доходите си, каква сума би заделял и каква е тежестта върху бюджета му. Изборът на точната сума е важен, но за щастие тя може да бъде променяна – увеличавана или намалявана според оптималните възможности на клиента в момента.
Какъв е препоръчителният времеви хоризонт за инвестициите в СИП?
Сред основните принципи на инвестирането е постоянството. Теоретично се смята, че ако периодът за инвестиране е по-къс от 3 години, не е препоръчително да се инвестира рисково, защото е възможно борсата да извърши непредсказуеми движения в краткосрочен план. Най-добре е инвестициите да „узреят“ поне един бизнес цикъл (7-10 години); но принципно колкото по-дълъг е инвестиционният хоризонт във времето, толкова по-добре.
При кои активи и на кои пазари виждате най-добри възможности за инвестиция в момента?
Бих казал, че няма универсално добри препоръки – всяко инвестиционно предложение е добро за конкретен клиент, с неговия конкретен рисков профил, за неговите индивидуални финансови цели и ограничения. Ако трябва все пак да откроя някакви перспективи, ние залагаме на социално-отговорното инвестиране, защото смятаме, че в дългосрочен план акциите на компании, които оперират отговорно, с грижа за околната среда и обществото, имат по-голям потенциал за растеж.
10:07 | 14.09.22 г.