Какво е общото между кибрита, тефлона и бележките Post-it? Лесно е - всички те дължат успеха си на случайността.
Да вземем за пример кибрита: в началото на XIX век британският фармацевт Джон Уокър приготвял лекарства, смесвайки различни химикали с помощта на дървени клечки. Веднъж след приключване на работата си той забелязал, че по тях се е полепнало засъхнало вещество. И подобно на всеки пестелив британец се опитал да го изстърже, за да ползва пръчиците отново. При рязкото драскане на материала той… се запалил и създал „безценната“ клечка.
В случая с тефлона неочаквана химическа реакция в хладилните агенти води до появата на политетрафлуороетилен (накратко PTFE), който днес е почти незаменим в комплектите тигани в нашите кухни.
Историята на бележките Post-it, предшествана от лепило, което не иска да се залепи, е доста подобна. При него двама учени са търсели ново мощно слепващо вещество, но изнамират точно обратното – субстанция, която при натиск се закрепя стабилно, а след това лесно може да се премахне, без да оставя следи или да нарани повърхностите. Освен това лепилото може да се ползва многократно, преди да изветрее - уникално откритие, а проблемът е бил как да му се намери приложение…
Три напълно различни продукта, три напълно различни индустрии. И все пак те дължат много на случайността. Без различните разклонения, които тези разработки са имали в началото си, те никога не биха се превърнали в успешните продукти, които са днес. Хубаво съвпадение, чудесно за участващите компании. Но какво ще разберете вие, читателите на този текст?
В края на краищата в природата на случайността е заложено, че тя не може да бъде контролирана. Изследванията обаче показват, че има основна необходимост шансът да се прояви и да доведе до истински нови, т.е. радикални иновации: Трябва да му дадете възможност да го направи. А това работи най-добре в състояние на организиран хаос, пише в свой коментар за онлайн изданието Business Punk Рене Мауер, професор по предприемачество и иновации в ESCP Business School в Берлин.
Противоположността на организирания хаос е процесът Stage-Gate, който се практикува в много компании. Това е тунел за идеи, в който идеята се развива етап по етап, при условие че отговаря на определените критерии за качество. Накрая се стига до пускането на пазара. Проблемът е, че този процес може да работи за иновации, които се основават на съществуващи продукти, като например актуализации или подобрения, тъй като предварително могат да бъдат определени ясни критерии и цели за качество.
Но за истински радикалните иновации няма контролен списък, който да се следва стъпка по стъпка. За да бъде една иновация радикална, тя трябва да бъде толкова непредсказуема, толкова нова, че да не можем да определим предварително нейните критерии и да не можем да я планираме на чертожната дъска. Нуждае се от шанс. А шансът се нуждае от хора.
Как могат да възникнат радикалните иновации?
Всъщност това звучи доста просто: тъй като иновациите са човешки продукти, цялата информация за иновациите е в хората. Голямото неизвестно е само кои хора имат в себе си решаващите мисли.
Така че, за да създават иновации, компаниите трябва да обединят служителите си, независимо от тяхната длъжност, ниво на опит и компетенции или други категории. Трябва да е налице само вътрешно желание за иновации и мотивация. Ако искате да отидете още по-далеч, можете да включите и клиенти, доставчици и други партньори извън компанията и по този начин да следвате още по-тясно идеята за отворена иновация.
Всичко останало след събирането на различните хора трябва да бъде възможно най-открито. С други думи - организиран хаос.
Вместо да определяте предварително екипите, те трябва да се сформират в зависимост от предпочитанията за съдържание. Вместо да се определят задължителните характеристики на продукта в началото, трябва да се даде само приблизителна насока. Вместо да се определя рамка директно с дизайн мисленето (Design Thinking), трябва още в началото на процеса да има методологическа откритост.
Накратко: в един обещаващ иновационен процес е важно да се модерира, а не да се диктува. Ако една компания иска да си остави място за истински иновации, тя трябва да позволи възможно най-много случайности и да организира само хаос.
Принципът, който стои зад тези мисли, се нарича Effectuation - метод, който се е развил на границата между практиката и науката. Той разглежда случайността като съучастник в развитието на иновациите, а не като противник. И може да се използва, когато е твърде рано за дизайнерско мислене или дори за бизнес план, а когато става въпрос за наистина новото, радикалното, не просто за подобрение.
С този подход - организирания хаос, може да се създадат основите на бъдещи радикални иновации много по-добре, отколкото сме виждали да се случват в много компании досега - поне ако случайността играе на наша страна, заключава Рене Мауер, който специализира в областта на вземането на предприемачески решения в рискови и корпоративни контексти.