Потребителите у нас не се чувстват защитени, малко търговци тестват стоките

Делът на потребителите в България, които се чувстват достатъчно защитени от съществуващите мерки (23%), делът на потребителите, които вярват, че търговци и доставчици уважават потребителските им права (26%) и делът на тези, които вярват на потребителските организации, са най-ниски в Европейския съюз, показва публикуваното днес от Европейската комисия пролетно издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно.

Малко по-добри са резултатите при дела на потребителите, които вярват на публичните власти да защитят потребителските им права (38%), като този дял е третият най-нисък в ЕС.

Същевременно едва 18% от търговците на дребно у нас са провели тестове, за да са сигурни, че продуктите им са безопасни (което е трети най-нисък дял в ЕС) въпреки факта, че много са на мнение, че значителен брой от продуктите не са безопасни.

Българските власти обаче са били много активни и са проверили продуктите на 36% от търговците на дребно, отбелязват от ЕК. Нито един търговец в България не е успял да отговори правилно на въпроса за продължителността на т. нар. „период за размисъл“ при продажбите от разстояние.

Едва 39% от потребителите у нас са доволни от разглеждането на жалбите им (втори най-нисък дял в Евросъюза). Делът на потребителите, които са срещнали проблеми при покупката на нещо (29%), също е висок, както и делът на тези, които не са се оплакали, въпреки че са имали причина да го направят (12%).

България е на трето място в ЕС по дял на потребителите, които са сменили банката си през миналата година и има най-ниския процент потребители, които са срещнали затруднения при сравняването на текущите оферти за това, става ясно още от секцията за България в доклада.

Прибягването до извънсъдебно решаване на спор от страна на българските потребители е най-ниското в Европа.

Европа

Индексът установява големи различия между държавите членки на ЕС по отношение на възможностите на потребителите да си позволят стоки и услуги, отчитайки както средното ниво на доходите, така и нивата на цените. Учудващо е, че животът в по-богатите страни от ЕС е по-евтин за потребителите въпреки по-високите нива на цените, отбелязват от ЕК.

Колкото по-висока стойност има индексът, толкова по-достъпно е потреблението в дадена държава в сравнение със средното за ЕС ниво. Например индекс от 150 пункта означава, че в дадена държава потреблението е с 50% по-достъпно спрямо средното за Евросъюза (100 пункта).

От ЕК определят като „изумително“ това, че индексът варира от 22 пункта в Румъния до 188 в Люксембург и в шест страни е под 50 (България е една от тях, като у нас индексът е 32 пункта и е по-нисък единствено в Румъния). Люксембург заема първото място с голяма преднина и е следван от Великобритания, Кипър, Холандия и Австрия.

Европейските потребители все още не се възползват напълно от предимствата на вътрешния пазар поради съществуващи пречки пред трансграничната търговия, е друг основен извод в доклада. Задълбочава се разликата между трансграничната и вътрешната електронна търговия.

Броят и стойността на трансграничните сделки е показател за интегрираността на пазарите на дребно в ЕС. При трансграничната търговия се наблюдава ограничен растеж: през 2009 г. само 29% от потребителите са пазарували в друга държава членка на ЕС (в сравнение с 25% през 2008 г.) и само 25% от търговците на дребно са извършили продажби в друга държава членка на ЕС (в сравнение с 20% през 2008 г.).

Задълбочава се разликата между вътрешните и трансграничните покупки онлайн: през 2009 г. 34% от потребителите в ЕС са закупили стоки или услуги онлайн от национални продавачи (спрямо 28% през 2008 г.), но едва 8% са поръчали от друга държава в ЕС (6% през 2008 г.).