Асоциациите на капиталовия пазар са изпратили 29 конкретни проблема, решения и предложения към Централен депозитар, които могат да бъдат използвани като база на това дали институцията реализира напредък, или стои на едно място.
Investor.bg публикува списъка с предложения, като се ангажира регулярно да запитва Централен депозитар и участниците на капиталовия пазар за напредъка по всяка една конкретна точка, което ще даде систематичност на процеса.
Централен депозитар вече има номер и BIC за SWIFT и ще даде възможност на други депозитари да се свързват директно с него, каза Иван Димов, изпълнителен директор на Централен депозитар в интервю за Investor.bg, като така вече са изпълнени две от условията на участниците на капиталовия пазар. Депозитарят също така има уверение на министъра на финансите и управителя на БНБ за пълна подкрепа по одобрената стратегия за развитие на институцията до 2014 г. и ще вложи 250 хил. лв. в обновлението си, включително създаването на модул "Клиринг".
1. Изграждане на модул „Клиринг“ към Централен депозитар и стартиране на къси продажби, маржин покупки и други, които платформата на БФБ-София Xetra поддържа изцяло.
2. След разработването на клирингова система и въвеждането на работещ клиринг, подробно да се разпише процедура за маржин търговия и къси продажби, като последователно се посочат действията и комуникацията на страните по такива сделки. В тази връзка да се изгради специален модул и да се изработят нови съпътстващи документи в електронен формат.
3. Регулярно публикуване на данни за дела в публичните компании, собственост на чуждестранни лица (по страни), какъв е т.нар. free-float на дружествата, дял на институционалните инвеститори.
4. Въвеждане на омнибус сметки, при които депозитарят има данни за подсметките от различните посредници, но не вижда техните клиенти, действителните собственици на финансовите инструменти. В този случай имаме един титуляр на сметка и т. нар. краен собственик, активите са само записани на името, например на ИП, без да са негова собственост.
5. Ангажиране на Централен депозитар като водещ в предлагането на промени в нормативната уредба с цел създаване на работеща система за клиринг и сетълмент.
6. Участие на представители на асоциациите на капиталовия пазар в управителния орган на Централен депозитар.
7. Осигуряване на възможност за частично прехвърляне на ценни книжа от лична сметка в ЦДАД по подсметка в инвестиционен посредник.
8. Да се предвиди възможност след трансфериране на книжа в регистър „А” (лична сметка в ЦД) на клиента да може да бъде издаден документ, в който да е отразен трансфера на книжата в регистър „А”.
9. Изработване на нови образци и формуляри на документацията на ЦДАД, съобразени с актуалната нормативна уредба като се постигне унификация на документацията, но да се съобразят и спецификите при колективни инвестиционни схеми и дейността на управляващи дружества.
10. Да се въведе извършването на повече от един брутен сетълмент дневно по сключени борсови сделки. Това ще позволи съкращаване на сетълмента от Т+2 на Т+1.
11. Да продължи работата по подобряване на комуникацията на членовете на ЦДАД с депозитарната институция. Все още при възникнал проблем по сделка, трансфер или регистрация на клиент и т.н. се налага да се търси контакт със служител на ЦДАД, отдел „Сетълмент”. Осъществяването на този контакт в момента продължава да е трудно и изисква време и настойчивост. Има слухове, че телефоните в Централен депозитар са на светлинен режим и не издават звук.
12. Да се отстрани проблемът във връзка с липсата на възможност за корекции по попечителски сделки. В момента по попечителски сделки не е възможно да се направи DUPL и CANCEL, или каквато и да е корекция при необходимост. Сделката може да се придвижи и приключи само след свързване по телефона със служители от ЦДАД, изпращане на писмо за искане на канселация и ръчна намеса от тяхна страна, което не е гаранция, че ще бъде направено в деня на сетълмента по сделката.
13. Да се осигури извършване на „matching” между съобщенията на брокера и съобщенията на банката – попечител
14. Технически да се осигури приключване в деня на сключването на извънборсови сделки, без разплащане, когато двете страни по сделката са при попечител.
15. Извършване на сетълмент за т.нар. “remote members” на Българска фондова борса (БФБ) и възможност за извършване на “remote clearing”. Когато чуждестранни инвестиционни посредници търгуват на българската борса, без да са физически ситуирани в страната, международната практика е такива брокери да не правят сами сетълмент на сделките си, а да използват член на местния депозитар, който да прави това вместо тях. В България това е невъзможно към момента, защото ЦДАД не осигурява сетълмент на подобен род сделки по утвърдения в международната практика начин, защото комуникацията, типът на съобщенията, съдържанието им и т.н. по никакъв начин не предполагат някой извън България да успее да се справи с тях.
16. При дерегистрация на падежирали/несъществуващи емисии, съгласно процедурите на ЦДАД се изисква емитента да подаде заявление за дерегистрация и да заплати такса, за да бъде отписана емисията от регистъра на депозитаря. Това противоречи на практиките на чуждестранните депозитари, където отписването на емисиите става автоматично на деня на техния падеж, т. е. в деня на сбъдване/настъпване на съответното корпоративно събитие. Предложението е да се премахне таксата, която депозитарят изисква при заличаване на падежирали емисии, което може да стане с промяна в Правилника на Централен депозитар.
17. Да се отстрани проблемът във връзка с ежедневно подаваната информация от ЦДАД, съдържаща сведения за тежести по клиентски сметки на наши клиенти (вписани особени залози и запори ). Информацията, която в момента получават ИП е в следният вид: „Клиент: ХХХ, върху книжата от емисия: BG11000YYYYY има вписани тежести в регистъра на ЦД” Проблем 1: Няма данни за точния брой ценни книжа, върху които има тежести. Проблем 2: Евентуалният брой ценни книжа, върху които има тежести, не може да бъде локализиран от ЦДАД по конкретна сметка (конкретен регистър на ИП), от което да следва, че останалите ценни книжа (по същата или други сметки на клиента, ако има такива) са свободни от тежести и клиентът може да търгува свободно с тях. Проблем 3: В съобщението на ЦДАД липсва посочване на кредитора в полза, на който са вписани тежестите, а тази информация е налична в регистъра на ЦДАД. Тази информация е важна за ИП, за да изпълни задълженията си при прилагане на изключението, предвидено по чл. 38, ал.3, т.1 от Наредбата, съгласно която забраната за прехвърляне на заложени финансови инструменти не се прилага и ценните книжа могат да бъдат прехвърлени в случаите, когато приобретателят е уведомен за учредения залог, желае да ги придобие и е получено съгласието на заложния кредитор за изпълнение на сделката.
18. Въвеждане на специален регистър за РЕПО сделки, който да указва специфичния статут на сделката.
19. Да се разрешат проблемите при регистрация на клиенти физически лица с цел да се избегне присвояването на служебно ЕГН и съществуването на множество клиенти, които се водят под 2 или повече различни ЕГН в клиентския регистър на ЦДАД. Като допълнителен идентификатор (освен ЕГН) да се въведе още един критерий, например номер на лична карта и при съвпадение на име и номер на лична карта.
20. При регистрация на юридически лица, които са учредени преди 2007 г. и имат БУЛСТАТ и данъчен номер, системата на ЦДАД изисква номер на данъчна регистрация, а ИП вече не изисква документ за данъчна регистрация. Предлага се да отпадне реквизитът „данъчен номер” като за всички клиенти се въвежда единствено ЕИК или БУЛСТАТ.
21. При регистрация на юридически лица задължителен реквизит е символ, удостоверяващ дали ЮЛ е регистрирано по ДДС или не. При евентуално отпадане на ДДС регистрацията този символ не подлежи на корекция в регистъра на ИП и ЦДАД.
22. На страницата ЦДАД да се поддържа актуална информация относно емитентите, чиито регистри на акционери, облигационери или инвеститори поддържа (размер на емисията, дали се търгува на регулиран пазар и т.н.). Списъкът да се актуализира всеки ден и форматът на файла да бъде Excel или текстов като по този начин информацията ще може да се съпоставя с базите данни на инвестиционните посредници и управляващите дружества.
23. При промени в размера на капитала на дружествата, при регистриране на нови емисии, листване на стари емисии на борсата, делистване на емисии/дружества или промяна в наименованието на дружества, да се сваля файл от сайта на ЦДАД с новите параметри на емисията и този файл да се импортва в базата данни на ИП и УД.
24. Въвеждането на попечителски сметки за финансови инструменти, открити на името на ЦДАД, но за сметка на негови клиенти, за финансови инструменти, държани в други депозитарни институции. ( в други държави). Въвеждане на отчитане по попечителски и лични сметки.
25. Емитентите да имат криптиран достъп до ЦД, за представяне на решения на ОСА за изплащане на дивиденти.
26. В Приложение 5 към Правилника на ЦД има забрана за издаване на дубликат на депозитарна разписка с пълномощно. Точният текст е: „Депозирането на документите за издаване на дубликат при РА се извършва лично от собствениците на ценните книжа, не се допуска това действие да се осъществява чрез пълномощник, с цел защита сигурността и интересите на инвеститорите”. Едно търговско дружество, каквото е ЦД, е издало текст, който противоречи на чл. 36 и сл. от Закона за задълженията и договорите, и който нарушава права на гражданите. Предлага се текста да отпадне.
27. Пращаш на ЦД дивидента, а той го разпределя по ИП. Срокът за изплащането е 3 месеца. След това чакаш ЦД да ти върне неизплатения дивидент. Чакането обикновено е около 2 месеца. Липсва оперативност между ЦД и ИП.
28. ЦД да възстановява по-бързо на Емитента дивидентите, които не са разпределени чрез инвестиционен посредник.
29. Предоставяне на списък на акционерите на дружествата в xls формат.
15:03 | 11.09.22 г.