Министерството на финансите и БНБ са се договорили за по-активно управление на фискалния резерв в БНБ, който към края на януари 2010 г. е 7 млрд. лв., съобщиха от ведомството.
„Очакваният положителен ефект за бюджета се измерва в рамките на 8-10 млн. лв. допълнителни приходи от лихви през годината. Ежедневното наблюдение на международните пазари, по-активното управление на касовите потоци и на депозита на правителството ще продължи така, че да оптимизираме още повече ефекта за бюджета”, коментира заместник-министърът на финансите Ана Михайлова.
Променени са общите условия за откриване на депозитни сметки от МФ в БНБ по отношение на доходността и срочността на депозитите.
Общият размер на фискалния размер в БНБ към 31 януари 2010 г. възлиза на около 7 млрд. лв. (от които 1,3 млрд. лв. на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система). По-голямата част от този ресурс е предимно на седмични и дневни депозити (80% от общия ресурс). За разлика от ситуацията преди (до края на 2009 г.), когато лихвените нива по депозита на правителството бяха нулеви, от началото на 2010 г. по-активното управление в БНБ вече носи доходност.
Предвид оценката за изменението на касовите потоци по централния бюджет, считано от 01 февруари 2010 г. Министерството на финансите ще преструктурира около 5,8 млрд. лв. в депозити с различна срочност, от тях 1.3 млрд. лв. - седмични депозити; 3,9 млрд. лв. - месечни депозити; 0,3 млрд. лв. - двумесечни депозити и 0,3 млрд. лв. - овърнайт.
Министерството на финансите всяко тримесечие ще изготвя информация за състоянието и доходността на фискалния резерв, с оглед прозрачност при управлението му.
През 19 октомври 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков предложи част от фискалния резерв и резерва на НЗОК да се депозира в търговските банки, с цел по-висок доход за бюджета.
След бурна отрицателна реакция на 21 октомври 2009 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че фискалния резерв няма да се пипа и остава в БНБ.
06:52 | 10.09.22 г.