Препоръчват при криза по-гъвкави форми на публично-частно партньорство

Ролята на публично-частното партньорство в Европа все повече нараства, но по време на икономическа криза е необходимо да се прилагат по-гъвкави форми на сътрудничество между държавата и частния партньор - както при реализацията на проектите, така и по отношение на начините на финансиране. Това каза при представянето пред журналисти в София на Европейския доклад за публично-частно партньорство (ПЧП) Анна Ризова, съдружник в изготвилата основно доклада международна юридическа компания DLA Piper.

Беше посочено, че напоследък в страни от ЕС се работи по създаване на такива правни регламенти за ПЧП, при които по време на изпълнението на големи проекти, които се изграждат няколко години, да има възможност партньорите, включително и публичните, при определени обстоятелства да могат да се оттеглят от проекта. Същевременно към него могат да се присъединят нови партньори.

Тъй като отпускането на кредити от банките в Европейския съюз (ЕС) като цяло е усложнено поради кризата, е необходимо да се търсят по-разнообразни форми на финансиране на публично-частните проекти, смятат от DLA Piper. Като пример беше дадено финансирането от пенсионни фондове, които по принцип инвестират в дългосрочни и нискорискови проекти.

Във Франция, за разлика от повечето страни от ЕС, държавата е склонна да отпуска кредити и да дава гаранции при реализация на публично-частни проекти. А Великобритания е единствената страна в Европа, където е разрешено тези проекти да се финансират и чрез капиталовия пазар.

Сферите, в които се смята, че осъществяването на ПЧП е особено удачно, са инфраструктурата, здравеопазването, образованието и социалната сфера. И докато в страни като Франция и Германия преобладават ПЧП от социалната сфера, то в България реализираните досега публично-частни проекти са само при пътната инфраструктура.

Според експертите е важно и предварително да се прецени дали дадени проекти са подходящи за реализация чрез ПЧП, защото при публично-частните проекти целта е не просто да се изгради инфраструктура или обект, а да се предостави дадена услуга на хората, и то по-качествено или по-евтино, отколкото ако се реализира само от държавата. От друга страна, би трябвало да има и справедливо разпределение на риска и, когато частният инвеститор поема по-голям риск при реализирането на проекта, съответно да получава и по-висока възвръщаемост на инвестициите, допълни Анна Ризова.