Реализацията на Бургас-Александруполис продължава

Работата по реализацията на петролопровода Бургас-Александруполис продължава, но окончателното решение за строителството му още не е взето. 

Това стана ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата му днес с ръководството на компанията Транс Болкан Пайплайн, която би трябвало да реализира проекта.

В компанията 51% участие има Русия и по 24,5% Гърция и България чрез държавната фирма Техноекспортстрой.

Министърът посочи, че на днешната среща са обсъждани техническите и екологични аспекти на проекта, а не финансовите, като не са взети окончателни решения.

Според осъвременените разчети на Транс Болкан Пайплайн, в момента се извършва проучване за ОВОС, като одобряването му би трябвало да приключи до март следващата година, а до април 2010 г. да се извърши финансово приключване и избор на изпълнители.

Подробният проект и доставките на оборудване, както и началният етап на строителството би трябвало да са готови до началото на 2011 година, а строителството би трябвало да е приключило до 2013 г.

Трайчо Трайков посочи, че ако е необходимо обществеността от селищата по Черноморието, където ще минава петролопровода, ще бъде убеждавана в неговата екологична целесъобразност.

Към момента е преценено, че по-екологично целесъобразен ще бъде вариантът с плаващ буй в Бургаския залив, вместо да се прави естакада. От фирмата Транс Болкан Пайплайн са дали пример, че от 1000 инсталации с плаващ буй в света, при нито една няма сериозен инцидент.

Нов момент в разговорите между трите акционера са, руската страна да поеме ангажимента изцяло да осигурява необходимия нефт за запълване капацитета на тръбопровода, който е 35 млн. тона нефт годишно. При първоначалния вариант всяка от страните трябваше да има ангажимента да осигурява нефт съгласно акционерното си участие.

По предварителни разчети строителството на петролопровода ще струва около 1,5 млрд. долара. То ще се извършва чрез проектно финансиране, тоест всеки от акционерите ще осигурява своята част от финансирането съгласно относителния си дял в проекта със собствени или със заемни средства. България няма да поема държавни гаранции.

Според първоначалните разчети таксата, която би трябвало да получава държавата заради преминаването през българска територия на петролопровода, е около 35 млн. евро годишно.